Любомир бе седнал под едно дърво и се опитваше да си представи как е протекла последната нощ на Исус на земята. Разсъжденията му бяха предизвикани от скоро гледания филм.
– Нима е бил луд? Или блестящ философ, който е имал силна воля? Или ….? – размишляваше Любомир.
Той не можеше да измисли други възможности, защото не вярваше, че Бог съществува.
Толкова се бе вдълбочил в мислите си, че не забеляза, когато някой застана до него.
– Какво е вашето определени за Бог? – попита тихо непознатия.
Любомир се сепна. До него бе седнала жена на средна възраст, която му се усмихваше. Той също ѝ се усмихна, докато се чудеше какво да ѝ отговори.
– Както много други хора и аз мисля, че Господ е брадат мъж кацнал на облак. Той плаши човеците с ад и проклятия, ако не правят това, което Той иска, – Любомир се опита полушеговито да обясни „вижданията“ си.
Жената погледна към безоблачното небе и каза:
– Значи Бог не е тук сега, тогава набързо можем да направим някоя поразия, преди Той да се върне.
И двамата се засмяха.
– Казвам се Галя, – представи се жената. – Преподавам английски език в едно училище, а вие?
– Чета лекции по философия в един университет, – на свой ред каза Любомир.
– Как мислите, каква е връзката между Бога и науката? – попита Галя.
– Никаква, – усмихна се Любомир.
От предишният му отговор, тя бе усетила, че е атеист.
– Смятате ли, че в Космоса няма нищо? – попита Галя.
– А какво трябва да има там? – вдигна рамене Любомир.
– Ако там няма организираща и творческа сила, която да сътворява, как така съществуват животните, растенията и хората? – Галя го атакува с нов въпрос.
– Вярвам в съществуването на организирана творческа сила, но само под формата на природни закони, – поясни Любомир.
– Една творческа сила трябва да е разумна, иначе не би могла да твори, – отбеляза Галя.
Любомир само поклати недоволно глава.
– Добре, – продължи Галя, – Представете си, че се намирате в една стая без прозорци и до вас не достига никакъв звук. Въпреки това имате всичко необходимо, за да оцелеете. Как ще разберете, че извън стаята ви има слънце, плискат се океани и се издигат високи планини?
– Като се блъскам в стените, ще разбера, че съм ограничен.
– То тогава би трябвало да знаете, какво е това стена. Иначе как ще разберете в какво се блъскате и дали съществува нещо извън нея?
Любомир се замисли сериозно над думите на тази странна за него жена.
– Ако не знаете какво е Бог, вие не сте в състояние да кажете дали вярвате в съществуването Му или не, – заключи Галя и си тръгна.
Всеки си има мечата. Макар понякога и неосъществима, тя не напуска съзнанието ни и чертае ярка картината на осъществяването ѝ.
