В края на поляната израсна коприва. Извиси се над тревите и се смути.

– Цветята край мен са красиви, – каза си тя. – Ухаят приятно, а ягодите са изключително вкусни.

Поогледа се и продължи да се оплаква:

– А аз съм съвсем невзрачна. Нямам примамлив мирис, нито ярък цвят, с който да привличам, а и вкусът ми изобщо не може да се нарече сладък.

– Не е голямо щастие да бъдеш красив, – обади се нежно розов цвят. – Забележат ли ни, веднага ни откъсват.

– Нима мислите, че е приятно да ухаеш? Как ли пък не! – прошепна шипката.

– Още по-лошо е да си вкусен, – поклати стъбълцето си горската ягода. – Всеки се стреми да те погълне.

– И какво излиза? – смая се копривата. – Аз съм най-щастливата тук?! Мен никой не ме докосва с ръка, не ме мирише, не ме къса.

– Ние всички завиждаме на спокойния ти живот, – казаха всички на поляната.

– Дори не подозирах, колко съм щастлива, – извика радостно копривата. – Колко ми е хубаво!

Изведнъж копривата се приведе и се замисли:

– Раста и никой не ми обръща внимание, цветовете ми не ухаят, дори да изсъхна, никой няма да си спомни за мен ….

И копривата се разплака:

– По-добре е да не съществувам. Защо ми е да живея такъв живот? Нека се провали и продъни това копривно щастие?

Цветята, тревите и горските ягоди чуха болезненият вопъл на копривата и повече не се оплакваха от своя неспокоен живот.

Стоян имаше малка градина, но редовно се трудеше в нея, не щадеше силите си. Затова всяка есен събираше богата реколта.

Той продаваше на пазара репички, зеле, боб, краставици, грах, марули, …. и с това някак оправяше сметките си.

Един ден, когато плевеше морковите, от тях изскочи заек. Беглецът не прецени правилно посоката, удари се в близкото дърво и падна мъртъв в основата му.

– Ето, това се казва късмет, – зарадва се Стоян. – Ще има месо и кожа, без да съм влагал някакъв труд. Ще изям месото, а кожата ще продам.

Стоян забрави за бурените, които плевеше и хукна на пазара да продаде заешката кожа.

На сутринта той пак отиде в малката си градина, но не да плеви, копае и полива, а да чака появата на нов заек. До вечерта стоя там, но нищо не се появи.

Заряза Стоян градината си, не я обработваше и поливаше вече. Цялата обрасна с бурени и плевели.

А какво правеше Стоян? Стоеше от сутрин до вечер при дървото и дебнеше за зайци, но те вече не идваха в градината му.

Дойде есента и съседите прибраха богата реколта. Стоян постоя малко, погледа, па накрая взе та оскуба бурените и копривата, които му бяха стигнали до кръста.

– Не е честно, – мърмореше недоволно Стоян, – Бог изпрати сполука на комшиите, а мен ме прескочи.

Стоян не бе разбрал едно, че който не работи, успехът го не спохожда.

Смелете коприва, събрана преди да образува семена. Сложете я в пластмасов или емайлиран съд и я залейте с вода. Оставете сместа на слънце.

Отгоре поставете мрежа и всеки ден разбърквайте.

След 1,5-2 седмици, когато масата потъмнее и престане да се пени, покрийте съда с капак, в който има отвор, за да има достъп на въздух.

Полученият тор е особено богат на азот и калий. Може да го използвате за всички култури с изключение на грах, боб, лук, чесън.

За поливане използвайте 1 част от настойката и 9 части вода, а за напръскване на листата – 1 част от настойката и 19 части вода.

Дъждовните червеи много обичат земя, полята с настойка от коприва.

Ежегодният „Фестивал на копривата“ се провежда от 2002 г. в село Крапивна Щенски район Тулска област. Като естествена хералдическа фигура копривата е изобразена на герба на селото.

Копривата много по-често от другите растения служи като суровина за промишлено производство на хлорофил, който се използва в хранителната, фармацевтичната и парфюмерийна индустрия.

От копривни тъкани в Русия се правят здрави платна.

Червената детелина е позната като фураж за добитъка, но се използва и като лекарство, благодарение на многобройните полезни свойства и качества.

През 1930 година червената детелина е много популярно противораково средство, което се предписва при рак на яйчниците, гърдата и лимфната система. Сърповидното набраздяване на листата от червена детелина е било смятано за знак, че билката може да помогне при катаракта.
Сред ключовите компоненти на червената детелина са флавоноиди, фенолни глизкоди, мастни киселини, нишесте, кумарини, минерални киселини, етерично масло, салицилати, ситостероли и изофлавони.

Изофлавоните са химикални на растителна основа, които предизвикват подобен на естроген ефект в тялото. Билката съдържа фосфор, ниацин, калий, витамини С и Е, магнезий, хром, калций, медни и железни соли, антитуморни компоненти.

Червената детелина има много добро антиспазматично, противовъзпалително, успокоително и отхрачващо действие. Билката подобрява функцията на женските полови хормони, намалява тежестта на предменструален синдром и коригира неприятните реакции като повишено кръвно налягане и прилив на топли вълни.

Червената детелина укрепва функциите на организма след прием на кортикостероиди и различни антибиотици. Помага при редица женски състояния, като загуба на костна тъкан, която е свързана с остеопороза; мастит; бяло течение; горещи вълни и менопауза.

Червената детелина може да се приема като заместваща терапия при хормонални проблеми, климактериум, маточен кръвоизливи, бронхит, простудни състояния, липса на апетит и други.

Червената детелина помага при болести на кръвоносната система, регулира нивото на хемоглобин, тонизира гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Подпомага пречистващата функция на бъбреците, помага при ставни проблеми, чернодробни състояния. Червена детелина е изключително полезна при кожни проблеми  – псориазис, акне, екзема, действа антиспазматично при настинка, кашлица, бронхит.

Външно червена детелина може да се употребява под формата на мехлеми и кремове. Вътрешно се приема под формата на чай, тинктура, капки, таблетки.

В народната медицина билката се използва за по-лесно забременяване. Тя се препоръчва още за лечение на възпаления на гърдата, заболявания на ставите, екзема и псориазис, гуша, пречистване на кръвта, като диуретик и добро отхрачващо средство.

Компреси и лапи за външно приложение се приготвят като 2 супени лъжици сушена червена детелина се прибавят към 1 чаена чаша вряща вода. Отварата се вари 5 минути, прецежда се и с нея се правят лапите и компресите.

За приготвянето на отвара за пиене 1 супена лъжица червена детелина се залива с 300 мл вряща вода. Вари се 10-тина минути и се прецежда. Получената отвара се пие 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене по 100 мл.

Смачканите свежи цветове на билката се прилагат при опарвания с коприва и ухапвания от насекоми. При псориазис и екзема вътрешно се приемат тинктури. За промивка на очите при конюнктивит може да се използва разредена тинктура. При упорита суха кашлица се пие сироп, приготвен от настойка.

Екстрактът от детелина притежава висока концентрация на изофлавони. Поради това, той не трябва да се употребява от деца, бременни жени и кърмачки. Екстрактът не бива да се приема и от хора, които приемат хормонални препарати с естроген, андроген, прогестерон и техни производни. Поради висок риск от кървене, червената детелина не бива да се приема в комбинация с чесън, аспирин, гинко билоба, джинджифил.