От свиренето на френският органист Луи Маршан толкова много се възхищавала немската публика, че всички твърдели, че той засенчва всички германски изпълнители.
До краля достигнали слухове за музиканта Бах от Ваймар изкуството, на който бил връх на майсторството. Йохан Себастиен Бах бил извикан в Дрезден и бил допуснат за слушател на концерта в двореца.
На концерта Маршан седнал зад клавесина и изпълнил една френска ария, допълвайкия с брилянтни вариации. Публиката избухнала в аплодисменти. След него поканили Бах да изпробва клавира.
Той седнал зад клавишите и залата замрял от удивление. Бах изсвирил същта композиция, която малко преди това бил изпълнил Маршан. Той я чувал за първи път, но това не му попречило да повтори без грешка всичките вариации на френския органист и дори да добави свои, много по-сложни и изкусни.
Историкът Фридрих Маруг написал за този период следното: „Маршан, който до сега не е срещал сред органистите друг равен на себе си, бил принуден да признае несъмненото превъзходство на своя съперник. Когато Бах придобил смелост, го поканил на състезние по свирене на орган като нахвърлял на един лист тема за импровизация. Господин Маршан не само не се явил в насроченото време, но счел за благоразумно да напусне Дрезден“.
Така творческия дуел не се състоял.
Победата била присъдена на Бах, което никак не се отразило на общественото му положенение.
Дрезден все още продължавал да се наслаждава на чуждестранните таланти и да харчат много пари за тях. А милостиво отпуснатите пари за Бах, така и не достигнали до него, губейки се из джобовете на дворцовите чиновници.

След дипломирането си Леонид Собинов известно време работел като помощник адвокат в офиса на известния адвокат Плевако.
Собинов често участвал в благотворителни концерти.
След един такъв концерт той получил за първи път лавров венец и го закачил в стаята си на стената.
Веднъж при него дошъл клиент. Докато Собинов му пишел някаква молба, човекът доста внимателно разглеждал венеца, закачен на стената, който бил украсен с червени ленти.
– Какво е това, – попитал накрая смутено той, – от последният ви клиент ли ви е останал?
Леонид Собинов е известен оперен певец, лириен тенор. Един от най-големите представители на руската класическа вокална школа.

Секретарят на Шаляпин Пьотър се опитал да отърве известния оперен певец от любопитните журналисти.
Когато в хотела дошъл известен театрален критик, Пьотър му казал:
– Шаляпин е много зает, но на всичките ви въпроси мога да отговоря и аз.
Критикът го попитал:
– Какви са бъдещите планове на маестро Шаляпин?
Пьотър запонал да обяснява:
– Отначало отиваме в Милано, където ще пее в Ла Скала, след това в Лондон ще дадем концерт за краля на Англия, след това ….
Тогава от съседната стая прогърмял гласът на Шаляпин:
– Пьотър, всичко е много точно! Само не забравяй да ме вземеш със себе си!

Една не много надарена певица изнесла концерт. Малко преди това тя помолила Брамс да й даде съвет.
– А вие готови ли сте за концерта? – поинтересувал се композиторът.
– Разбира се, маестро! Може би, ще искате да ме прослушате сега?
– Не,не, вие не ме разбрахте добре, – бързо възразил Брамс, – аз исках само да узная дали сте си ушили подходяща рокля и дали сте си купили ръкавици?
– Разбира се, но защо ви интересуват такива дребни неща?
– Вие ми поискахте съвет. Ако не сте направили това, бих ви посъветвал да отмените концерта …..

Когато Вагнер пристигнал в Лондон, той се запознал с някой си лорд Питкин, който навсякъде обявявал, че е поклоник на Вагнеровата музика.
Узнал от композитора, кога ще има концерт, аристократът решил да го посети.
След концерта Вагнер бил поканен на прием във висшето общество, където лорд Питкин от цялата си душа го поздравил за успеха.
– Честно казано, сър, аз никога през живота не съм се смял така, – обърнал се лорд Питкин към композитора. – Повярвайте, отне ми половин час, докато ви позная с пищна перука и лице боядисано в черно.
Оказало се, че „фенът“ объркал концертните зали и попаднал ….. на изпълнението на негърски оркестър.