Има определени правила и принципи, които ни помагат да изграждаме нашите взаимоотношения с децата.
Поведението на едно дете, крещането му, избухванията му, неподчинението, нежеланието му да се храни или да ляга да спи навреме, не го прави лошо дете. То не иска да ви съсипва живота, не иска да ви навреди или обиди. Любовта е основата, на коята се строи здравата психика на детето.
Ако майката се съмнява в способностите на детето си, ако го сравнява с други деца или говори лоши неща за него пред други хора, създава условеия, макар и без да осъзнава, детето да стане лошо.
Трябва да има моменти, когато малчуганът е необходимо да усеща, че дори да е сбъркал, той е обичан и тогава е по-склонен да се пребори с неправилното си поведение. Има разлика в това да кажете на детето си: „Не ми харесва това, че пак си си разпръснал играчките“ и „Толкова си разхвърлян, писна ми от теб“.
Когато детето е малко, иска да си изясни кой е главния. Отказвайки да направи нещо, то иска да провери вашата надежност и авторитет.
В първата година от живота си детето се запознава със всичко около него, затова е необходимо още тогава да получи потвърждение за истиността на вашите думи. Ако има разминаване между правилата в къщи и тези, които се наблюдават в друго семейство, това може да предизвика конфликт у детето, но това не означава, че това което сте възприели във вашия дом, можете с лека ръка да отмените. Детето трябва да получи граници, осигуряващи му сигурност.
Една от движещите сили на развитието на детето е да стане възрастен. А това става, когато расте в своята сфера на отговорности и дава своя принос в живота на семейството.
За да бъдат отношенита ни с детето спокойни, трябва да запазим привързаността му към нас. Не малко са случаите когато авторитетът на родителите пада в очите на детето и то заменя привързаността на родителите си с тази към приятелите си. За това е необходимо да изграждаме стабилни „мостове“ помежду си.
Когато се разделямо с детето и то е още малко, не трябва да наблягаме на самата раздяла, а на срещата ни след това. По–добре да казваме: „Когато се върна, ще направим това и това…“
Децата често се страхуват да заспят, кажете му: „Когато се събудиш сутринта, аз ще бъда до теб“.
За да съхраним привързаността на децата ни към нас е необходимо да правим нещо интересно с тях, да поиграем на игра, която те харесват или просто да си поговорим, да ги изслушаме, без да се натрапваме със съвети.
Детето трябва да разбира, че сега майка му е на негово разположение и то не трябва да я дели с раговорът по телефона, занияманията със сестричката му или взаимоотношения със някй човек отвън. Това е неговото време.
Когато изискваме някакво действие от детето, не е нужно за това да му крещим от съседната стая. По-добре да отидем до него и конкретно да му заявим, какво искаме. Например: „Ето ти панталоните и фанелката, обличай се бързо, отиваме на пазар“.
Майката смята, че щом се роди детето, тя е длъжна да изпълнява всички негови прищявки. Длъжни сме да се съобразяваме със нуждите на малкия човек, но трябва да  му показваме къде е границата, за да знае детето до каква степен и какво може да си позволи. Ако не поставим такива граници навреме, ние се уморяваме, раздразняваме и крещим. Дете без граници се превръща в малък тиранин.
Ако дълго продължават забраните, възниква ефектът на противодействие. Забранете едно, но посочете три неща, които разрешавате. Например: „Не можеш да вземеш този нож, но можеш да вземеш тази кърпа, малката кутика до вратата или мечето от леглото“.
Заедно с мъжа си трябва да определите какво може понякога, винаги или изобщо да не се прави в дома ви. Този ред трябва да се съблюдава строго, за да не се обърква детето. Възможно е да съществуват изключения, но и те трябва да са регламентирани. Например, вечер се ляга в 21 часа, но ако има рожден ден, гости или някакъв такъе изключителен случай, часът за лягане може да се отложи с един час, но не и по-късно.
Авторитетът на майката и бащата се затвърждава, когато те строго държат за правилата, които са въвели. Трябва да се установят норми и цености в семейството, независимо от възприетите в друго семейство. Ако в един дом е прието да има две котки и едно куче, а в друг не, това не трябва да води до конфликт.
Отнасяйте се с разбиране към децата и не забравяйте да ги обичате.

Семейството е основната единица на обществото. От самото начало, от момента на грехопадението, семейните отношения са престанали да бъдат идеални. Често семейството се превръща в място на конфликти и напрежение, а не на обич.
За създаването на щастлив брак и за да се изгради здраво семейство, трябва да се следват съветите на Този, които направиха първата сватба в Едемската градина. Тези съвети се съдържат в Библията.
Семействата днес са в плачевно състояние, защото сме пренебрегнали съветите за това, как да изградим здраво семейство. Ние сме поставили егоизмът над саможертвата. Почнали сме да ценим материалните неща повече, отколкото съпругът или съпругата.
Вие можете да имате добро семейство. Вашето семейство може да стане единно, ако сега се е разиденило. Но първо трябва да помолим Бог да ни прости, а след това да ни даде любов един към друг и към Него.
Не позволявайте семейството ви да се руши. С Божията помощ заедно се противопоставете на всички изпитания и се хванете за ръце в подножието на кръста.

В една идеална среда, където няма грях, няма да има конфликти. Но в брака, където хората са несъвършени, те нямат добри взаимоотношения, имате проблеми във всяко едно отношение.
Хора в света не са добри един към друг. Не се отнасят един към друг любезно. Злоупотребяват един с друг. Лъжат се. Техните взаимоотношения са фалшиви. Хората носят маски и използват другите.
Защо правим това?
Нищо не работи на тази планета както трябва, защото властва греха. Когато ние не следват Божията воля, нашето непокорство причинява щети.
Погледнете всяко потисничеството, което се случва под слънцето. Ще видите сълзите на угнетените и няма кой да ги утеши. Потисниците имат голяма сила, а техните жертви са безпомощни.
Когато Адам и Ева се разбунтуваха, не само изгубиха общението си с Бога, но и добрите взаимоотношения помежду си.
Вие не може да имате интимност с вашия съпруг, без да имате близки взаимоотношения с Бог на първо място.

Бог благославя тези, които осъзнават нуждата си от Него.
Той няма нищо против да има мач по борба с вас, защото при борбата има контакт с вас. Това означава, че сте близо до Него, а не далеч и Той не е равнодушен към вас.
Какви проблемите имате в живота си точно сега? С децата, съпруга, финансите си или вашето здраве – това са само симптом. Вашата истинска борба е с Бога.
Каква е твоята борба с Бога? Вашият най-голям борба е, когато нещата не вървят по начина, по който ги искате или стават много по-бавно, отколкото ви се иска и тогава вземате нещата в свои ръце. Не чакате, не се доверявате на Бога, не се молите, не мислете, че Бог ще осигури вашите нужди, а бързате да получите.
Какъвто и да е проблемът в живота ви, той се свежда до две неща:
Ще се доверите ли на Бог да се погрижи за ситуацията?
Ще се покорите ли на Бога и ще направите ли правилното нещо, дори ако това не ви е много по вкуса?
Коренът на всички наши конфликти в живота е, че не искаме да сме отговорни за действията си. Искаме да бъдем като Бог. Затова Бог казва: „Добре, нека да идем навън и нека да се преборим – аз и ти, един срещу друг. Нека видим кой наистина владее положението“.
Обичам аналогията с борба, тъй като целта на борба е да притиснеш другия на тепиха. Откъде знаете, когато сте спечелили? Когато ви кажат: „Отказвам се“.
Бог чака да кажете, че ще се борите със себе си толкова дълго, колкото е необходимо, за да разберете същността на нещата.
Защо ни е трудно да дадем контрола за проблемите си на Бога? Какво ни пречи да кажем: „Предавам се“?
Какви промени могат да се направят, така че да се забавят нещата, чакайки Бога, давайки му шанс да работят за наше добро, вместо да вземем нещата в свои ръце?

Съвременните жени са склонни да живеят живота си пълноценно и да направи всичко, но 24 часа на ден, са често не достатъчни за това.
Ето защо, омъжените жени са принудени да решат какъв е приоритетът им – работата или семейството и въз основа на това, да изградят своето настояще и бъдеще. Как можете да откриете златната среда, който ще ви даде възможност да се наслаждавате на работата си и да изживеете радостта от завръщането си у дома след работа?
Жената опитваща се да намери баланс в живота си, може да приеме една от трите възможни позиции.
Първият от тях е дейността ѝ в семейство. Тази жена държи на дома си, напълно се посвещава на образованието на децата и и работа в семейството. Няма конфликт, ако жената прави това доброволно, а не под натиск от страна на семейството, не позволяващи да реализира амбициите си.
Една жена може да бъде в действителност  домакиня, без да е принудена под натиск да изкарват прехраната си. Ако жената и майката ходи на работа с удоволствие – това е добре, в противен случай тя е недоволна от съдбата или съпруга, който не е в състояние да осигури необходимото за семейството.
Според феминистка кариерна позиция жена се реализира като специалист. Ако съпругът и децата я подкрепят – всичко е наред, но ако съпругът е срещу прекомерната заетост на своята половинака, а децата страдат от хроничен недостиг на майчина грижа и внимание, вече има проблем.
Всяко семейство избира собствен сценарий за съществуване си. Успешно може да гради кариера, както мъжа, така и жената. Главното е съгласието в семейството.
Никога не противопоставяйте семейството на работата. Ако сте работеща жена, не носете служебните проблеми в къщи, оставете ги зад вратата на работния си кабинет. Обсъдете със семейството си жертвите, които те трябва да направят заради кариерата ви и посочи положителната страна на това. Не влизайте в конфликт, опитайте се да  приемете спокойно критиката.
Свободното от работа време отделете за съпруга и децата си. Предпочетете ролята на добра съпруга и майка, роля на идеалната домакиня. Опитайте се рационално да организирате живота си, давайте задачи на близките си, гответе проста и здравословна храна. Вечер оставете домашната работа и почетете на деца, играят с тях, а когато отидат да спят, ще бъдете в състояние да завършите домакинска си работа по-бързо. Не се изкушавайте през почивните дни да се потопите изцяло в работата по къщата, по-добре почивайте с децата и съпруга си, организирайте заедно пазаруване по магазините и среща с приятели. По-добре е да се отпуснете със семейството в разходки, общуване и прегръдки. Ако е възможно, изберете работа на непълно работно време, в къщи или със свободен график.
Не забравяйте, работата, както и животът, трябва да бъдат забавни, изпълнени с радост!