Британската компания Intelligent Energy е създала водородни топлинен елемент за iPhone 6, който ще позволи на смартфон да работи непрекъснато цяла седмица.

За сега водорода се зарежда през гнездото за зареждане на слушалките, но в бъдеще инженерите ще предоставят сменяема касета. Тя ще бъде присъединена към долната част на смартфона.

Разработчиците са оставили в апарата традиционната батерия, добавяйки топлинния елемент, генериращ електроенергия, използвайки водород и кислород.

Водата се явява вторичен продукт. Тя се изпарява чрез специално измислено за целта отверстие.

Според британските инженери, добавянето на горивна клетка не изисква промяна на конструкцията на смартфона.

Стените заплашително се издигаха пред Йоан, сякаш се готвеха да го смажат под тежестта си. Между тях бе заключен целият му живот. На масата бяха разхвърляни рисунки, а на пода се търкаляха глинени модели.

Тук бе проектирал всичките си конструкции, бе изваял великолепните си скулптори. На това място в обятията на най-прекрасната жена за него,  бе познал любовта.

Седна и закри лицето си с ръце. Защо му бяха нужни тези мигове на щастие? Нима за да се чувства двойно по-нещастен в самотата и поражението си?

Картините от предишния живот преминаваха като на кинолента пред него. Намираше всичко преживяно за безсмислено и излишно. Къде останаха триумфите и успехите му? Те бяха част от миналото му но се превърнаха в разпадащи се руини.

Звездата му бе угаснала, славата си бе отишла.

Само една жена  бе отворила сърцето му, до което нямаше  достъп никоя друга,  за истинската любов. Едва ли някой друг човек е имал по-голямо страдание от неговото.

„Защо да не ѝ напише писмо?“ – мярна се като освобождаваща мисъл в измъчения му разум.

Скочи, извади хартия и започна да пише. Пламенните думи изпълнени с любов изпълниха няколко страници. Лицето му се зачерви, целият гореше в треска.

Изведнъж зародилият се импулс бързо угасна и той отпусна ръка.

Йоан не можеше да ѝ пише. Двамата нямаха право да се видят отново, всеки от тях си имаше свое семейство. Любовта им бе намерила върховно удовлетворение, както цвете, което разкрива красотата си само за един ден, а привечер увяхва.

Мигове като този не се повтаряха. Срещнеха ли се отново щяха да се разочароват, като умиращи от жажда стоящи пред солено езеро.

Едва през тази нощ той намери истинския образец в нея. Взе длетото и чука, искаше да запечата онзи миг, когато двамата бяха едно тяло и една душа.

Йоан започна да удря по длетото, спокойно и отмерено. Работеше, забравил за всичко наоколо. Длетото оформяше мрамора според преживяното от него. Мраморните черти все повече се доближаваха до образа, който се бе запечатал  в сърцето му.

От дълбините на душата му изплува предчувствие за избавление. Може би така се чувства умиращ след борба с мъчителна болест в последния си час, когато угасва волята му.

В края на юни в английското село Свотон е прието да мятат кокоши яйца. И това става по доста необичаен начин.

Участници във фестивала си построяват особени конструкции с помощта, на които изстрелват яйца към други сформирали отбор.

Първоначално обстрелването със „снаряди“ става на 30 метра.

При елиминирането на отборите, разстоянието се увеличава до 150 метра.

Животът е като скоростно трасе и това което е изглеждало  футуристично, става близко и реално.
Лондонската дизайнерска компания  Yacht Island Design е нарекла своето творение „плаваща платформа“.
Целта, която е преследвана при създаването на тази яхта е творчество и оригиналност. Ако погледнете на резултата, може с увереност да твърдите, че целта е достигната.
Дизайнерите са разработили 5 яхти от този тип.
На палубата на яхтата Yacht Island Design, можете да видите хижи около басейна, двойнопалубен вулкана, които са скрити в конструкцията на стаи от категория „лукс“. В хола има тераса с чудесен изглед към водопада.
Яхтата е оборудвана с парапет и всички необходими удобства за отдих и живота на тропически остров, който се движи.

Сградата на православия храм е построена в Горно-Алтайск през 1990 г. от сибирски бор, а след това  е пренесена на кораб за доставки на Руската антарктическа станция Белингсхаузен, разположена на остров Кинг Джордж.
Първоначално двама монаси от руски манастир доброволно са прекарвали в Антарктическата църква година. Оттогава манастира ежегодно изпраща свещеници – игумени в Троицкия храм.
Въпреки разрушителната сила на полярни ветрове, дървената конструкция висока петнадесет метра е непоклатими в продължение на повече от 10 години.
Църквата може да побере до 30 енориаши. Тук идват да се молят служители от руската, чилийската, полската и корейската станции, намиращи се в Антарктида.