Композиторът и аранжорът Манфред Менн през 1960 г. построява кариерата си на сполучливо обработени чужди, малко известни песни.

Тази традиция той не изменил до 1970 г., но стилът си променил  кардинално.

През 1971 г., уморен от работа в жанра на три-минутни поп песни, той решава да реализира напълно своите амбиции, позовавайки се на плодородните жанрове като прогресив и хард рок.

За тази работа бил създаден нов проект –  MANFRED MANN’S EARTH BAND («Земният оркестър на Манфред Менн“, свирейки дълги, политически  и сложно аранжирани композиции.

Манфред Менн казал:

– За първи път от много години аз изляза на сцената с вдигната глава и без капка срам.

Момичето вундеркинд в много добре познато в родината си. То е започнало да свири на цигулка на три години, първата си соната за пияно е написало на шест. А първата си опера „Разтърсващи сънища“ на седем.

Алма дебютира като солист на премиерата на първия си концерт за цигулка и оркестър.

Журналистите често в сравнение момичето с Волфганг Амадеус Моцарт, който е написал първата си симфония на осем години.

Но Алма не е съгласна с това:

– Аз не съм малък Моцарт, а малката Алма. Ако бях като него, може би щеше да бъде малко скучно. Бих писала точно това, което Моцарт е писал до мен. Предпочитам да съм малката Алма.

Премиерата на операта ѝ ще се състои във Виена на 29 декември. Това е една нова версия на Пепеляшка. Тук Пепеляшка е композитор, а мащехата ѝ оперния режисьор. Принцът е поет, който намира любимата си не по пантофката, а по музиката, която тя е написала.

Алма казва:
– Вдъхновението идва изведнъж, когато си почивам или се разхождам, а понякога, дори, когато спя.

Тя няма търпение по-скоро да се състои премиерата на операта ѝ. Постоянно сънува как ще изглежда сцената.

Известно е, че на немският композитор Хендел, повече от четиридесет години, е живял в Лондон.

Въпреки това, първата му изява като музикант в този град не е имала успех.

Приятелите му не знаели как да го утешат.

А той спокойно им казал:

– Музиката звучи много по-добре в празна зала.

Глук мечтал да дебютира със своя опера в английската Кралска музикална академия, която по-рано се наричала Голям оперен театър.

Композиторът изпратил в дирекцията на театъра партитура на операта „Ифигения в Авлида“.

Директорът, честно казано, се изплашил от това необичайно, на нищо не приличащо произведение и решил да се презастрахова, като написал на Глук следния отговор:

„Ако господин Глук представи най-малко шест толкова великолепни опери, аз първи ще съдействам за представянето на „Ифигения“. Без това не може, тази опера превъзхожда и унищожава всичко, което е съществувало по-рано“.

Музикалната композиция „Печалните птици“ е един от шедьоврите в творчеството на Морис Равел, френски композитор един от водачите на музикалния импресионизъм.

Това е спомен от разходка в гората близо до Фонтенбло, където той е слушал подсвиркването на дроздовете, което, според приятелите му, композиторът много точно е пресъздал в музиката си.

Равел е внесъл в пеенето на птиците субективно начало, украсявайки го с изискана хармония. Тези очертания от натура, обогатяват психологичното съдържание, излизащо от пределите на безкрайността.

Произведението привлича с тънкостта на звучните арабески и колоритната клавирна разработка.