Захар се загледа в хоризонта. До залеза оставаха още няколко минути. Сутрин слънцето изкачаше почти неочаквано, а вечер рязко се скриваше. Той никога не беше напускал това място и не знаеше дали и другаде е така.

Беше време за вечерната му обиколка в лагера. Много му се искаше да види онова 13 годишно момиче, което се бе превърнало в майка за шесте си сестрички. В лагера я смятаха за истинска героиня.

Бяха дошли преди две седмици, когато мъже нахлули в селото им и го опожарили. Малките бяха уплашени, но тя му разказа какво се е случило:

– В полунощ нахлуха в селото ни ужасни хора. Те бяха на коне и носеха факли. Палеха всичко наред. Повиках сестричките си и побягнахме.

– А баща ти и майка ти? – беше я попитал тогава.

– Когато се измъкнахме от селото, – продължи да разказва тя, – Ила проплака: „Мама!“. Тогава осъзнах, че са останали в селото. Навярно са ги убили.

Той знаеше, че тя е права. Беше виждал труповете в такива опожарени селища. Беше страшна гледка. Между тях имаше  деца, жени и старци. В очите им се беше запечатал ужаса и болка, които бяха изпитали.

Когато Захар мина край колибата, която им бяха набързо отстъпили, я видя. Тя бе седнала до вратата и държеше в скута си най-малката си сестричка. Пееше ѝ тихо и я люлееше в ръцете си. Гласът ѝ беше приятен, нежен и успокояващ.

На земята пред вратата имаше очукано гърне. То съдържаше мизерната брашнена каша, която раздаваха на всички успели да се спасят от околните села.

Захар въздъхна: „Защо беше нужно това изтребление, – мислеше си той. – Воюват, избиват се, но какво бяха виновни тези малки създания?“….

На островите  през есента беше ветровито и влажно. Младият геолог Спас Тенев беше част от геоложката експедиция, която изследваше околността.
Ураган отнесе лодката му и го приближи към непознат бряг. Младият човек реши да се върне отново на брега, ако не намери подслон някъде за тази нощ.
Едва направи няколко крачки и видя белокос старец, който го попита:
– Накъде си тръгнал млади момко?
– Изгубих се, а скоро идва нощта. Знаете ли тук наблизо някое селище или колиба?
– Тук в продължение на стотици мили никой няма да намериш. Ето там хълма горе, виждаш ли го? Изкачи се на него и тогава ще разбереш на къде да тръгнеш.
Спас погледна към хълма, а когато се обърна към стареца, той беше изчезнал.
От хълма геологът забелязал малка рибарска хижа. Вече знаеше накъде да върви.
Рибарят и жена му, много се изненадаха на появата на младия човек в това безлюдно място. Рибарят потвърди това, което му бе казал старецът:
– Наистина, тук по крайбрежието на стотина километра няма да намериш подслон. Тази нощ, ако не беше стигнал до нас, щеше да измръзнеш от студ или щяха да те разкъсат дивите зверове.
Спас не познаваше стареца, но знаеше, че Бог се е намесил, за да го спаси.

Мисионер отишъл в тропическите райони и се опитал да направи впечатление на идващите при него, като ги поканил да се качат на самолет за една разходка във въздуха.
Самолетът прелетял над села, хълмове, гори и реки. От време на време пътниците поглеждали през прозореца, но полетът у тях не предизвикал никакви емоции.
Когато слезли от самолета хората мълчали, без да споделят своите впечатления. Искайки да разбере какво мислят хората за разходката, мисионерът възкликнал:
– Беше страхотно! Помислете си, до каква степен е стигнало човечеството! Ние бяхме високо в небето над села, дървета, планини и ги гледахме отгоре!
Но хората го слушали с безразличие. Накрая един от тях казал:
– Насекомите също го могат! И освен това те са щастливи!След няколко хиляди години ние сме стигнали до този напредък, че затваряме вратите и прозоците си за през нощта, когато по-малко напреднали създания спят в широко отворени колиби.

В приказката си „Рибаря и златната рибка“ Пушкин представя човешкия стремеж към богатство.

Живял до морето старец със своята баба. Те имали само една схлупена колиба и разбито корито. Веднъж, когато старецът ловял риба, хванал златна рибка. Тя го помолила да я пусне срещи три негови желания.

Когато жената на рибаря разбрала какво се е случило, се нахвърлила с ругатни срещу съпруга си, че не е поискал поне едно ново корито. Отишъл старецът при рибката и получил желаното от жена му. Но това съвсем не удовлетворило ненаситната старица. Тя поискала още хубава къща и да стане царица. Но на нея не й стигало богатство и слава, за това пожелала да стане господарка на морето.

Резултата бил плачевен. Схлупена къщичка на прага, на която седи сърдита старица, а отпред – старото пробито корито.

Богатството води порочния човек към падение и разруха, а за добродетелния то е средство за правене на добрини.

Не е богат този, който има много, а този който дава на нуждаещия се.

Богат е не този, който много е събрал, а който много е раздал.

Приемай земните богатства като гост, които често трябва да приема, но и да дарява.

Един моряк претърпял корабокрушение и успял да доплува до безлюден остров. Събрал някои полезни неща, които били изхвърлени на брега заедно с останките от кораба и си направил колиба, а в гората намерил храна.

Веднъж задухал силен вятър. Завалял дъжд. Мощна светкавица раздрала небето. Ударила мълния. Когато морякът прибягал до колибата си видял огромен стълб от дим, който се издигал от това място. Стихията разрушила и последната му надежда.

Изведнъж вдигнал глава и погледнал морето. Видял платната на приближаващ се кораб, двама моряка сваляли лодка в морето и с нея се отправили към острова.

Когато дошли до него, той ги попитал:

– Как ме намерихте?

– Ние видяхме огъня, който си запалил и за това ти се притекохме на помощ.

Изгорелият дом, последната надежда на корабокрушенеца, спомогнал за неговото спасение.