Бог няма недостатъци, за да иска от мен да ги запълня. Той е цялостен и изобилва от щастие.  Бог е планински извор, а не поилка.

Планинският извор има в изобилие. Постоянно прелива и снабдява другите.

Поилката трябва да се пълни от помпата с кофа. Така че, ако искате да получите нещо от поилката, трябва да работите здраво, за да я подържате пълна и да ви бъде полезна.

Но ако се надявате на извора, паднете на колене и пийте до насита. Като се освежите и добиете сила, идете при хората в долината и им кажете какво сте открили.

Така е и с Бога идваме при него да пием и да се изпълним сила, за да отидем след това и да го прославим.

Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.

Това се случило в една тропическа страна. Дъщеря се оплакала на майка си, че мъжа й изневерява. Майка й  казала:
– Това  е поправимо. Иди ми донеси три косъма от мустаците на тигър.
– Какво ти става, мамо, да не си полудяла! – уплашила се не на шега дъщерята.
– Опитай все пак. Жената трябва да може всичко.
Замислила се дъщерята. Заклала овца, взела едно голямо парче от нея и тръгнала към гората.
Седнала и зачакала. Появил се тигърът и разярен се втурнал към нея. Тя му хвърлила месото и побегнала.
На другия ден пак дошла и отново тигърът се хвърлил върху нея. Тя отново му подхвърлила месото, но не избягала, а го гледала как яде.
На третия ден виждайки месото, тигърът радостно замахал с опашка, изглежда, той чакал жената. И той ял направо от ръцете й донесеното месо.
На четвъртия ден тигърът радостно затичал към жената, изял месото и положил глава на коленете й. Успокоен блажено задремал. В този момент жената отскубнала три косъма от мустаците му и ги занесла на майка си.
– Е, – казала старата жена, – ти успя да укротиш този хищен звяр. Сега иди и укроти мъжа си.

В един град живеел ковач. Той не вярвал в Бога, но бил много начетен и можел умело да обори аргументите на християнството. Възрастен проповедник искрено искал да доведе този човек до Христа. За тази цел, той изучил много аргументи за и против християнството и когато решил, че е достатъчно подготвен отишъл при ковача. Но ковачът бил непоколебим и само с няколко думи опровергал всичките доводи на християнина. Накрая проповедникът заплакал и казал:
– Аз нищо не мога да отвърна на твоите доводи, но много скърбя за твоята душа.
Когато християнина се прибрал в дома си, казал на жена си:
– В Божиите дела, аз съм само пречка. Но Бог ми е свидетел, че много ме боли за тази неспасена душа. Нищо не можах да докажа на ковача, той опроверга всичките ми твърдения.
След като проповедникът си отишъл, ковача се прибрал и казал на жена си:
– Днес проповедник ми каза нещо, което не можах да разбера. Той ми каза, че много скърби за моята душа. Какво означава това?
Жена му казала:
– По-добре иди и го попитай.
Когато ковачът влязъл в дома на християнина, чул го да се моли:
– О, Господи, в Твоите дела аз съм само пречка! Ти знаеш колко много ме боли, че тази душа не е спасена. Не можах да го убедя.
В този момент ковачът бил победен. Без да почука, той влязъл в стаята, където християнина се молел на колене. Ковачът извикал:
– Не, не! Ти не си пречка в Божиите дела! Мислех, че знам всички доказателства срещу християнството, но ти ми даде доказателството срещу, което не мога да устоя. Ти каза, че дълбоко съжаляваш за душата ми, моля те, помоли се за мен.
Ковачът паднал на колене до Божия служител и приел Исус Христос за свой личен Спасител.

Веднъж Янг помолил учителя си:
– Обяснете ми каква е същността на човешкото търпение и  какво трябва да прави добродетелния мъж с това проявление на човешката природа?
След като изслушал въпроса му, учителят взел празна чаша и я сложил на коленете на ученика си. Дал му кана пълна с вода и му казал:
– Затвори очи и постепенно пълни чашата с вода.
След нагледния пример учителят продължил:
– Когато изпитваш търпението на друг човек, ти все едно със затворени очи пълниш чужда чаша поставена на коленете ти. За това ти не знаеш кога тя ще се препълни и рискуваш да се залееш.
Продължавайки бавно да пълни чашата, Янг попитал:
– Това означава, че добродетелният човек не трябва да пълни чуждата чаша на търпението?
– И не само това, – казал учителят, – това, че ти предпазваш своите колене от намокряне, не е кой знае какво.
– Тогава какво да правя?- отваряйки очи в недоумение попитал Янг.
Учителят взел от коленете му почти препълнената чаша и я излял обратно в каната, след което добавил:
– Добродетелният човек трябва да следи неговата чаша стояща на чуждите колене да не прелее.