Като повечето деца Веска жадуваше за обичта и вниманието на родителите си, но баща ѝ обичаше повече алкохола.

За да се справи с тези отклоненията в дома си, тя се научи да жадува за храна.

Тази техника на оцеляване я подведе. От нещастна се превърна в безнадеждна.

Хранителното разстройство разруши тялото и живота ѝ.

От отличничка, вицепрезидент на студентския съюз, звезда от софбола, се превърна в отпаднала от колежа и резервна скамейка.

– Уморих се да живея живот ориентиран към постижения, – крещеше Веска.

Отчаяна за отговори, тя се регистрира в център за лечение.

Там Веска за първи път чу:

– Има само Един, който може да промени живота ти.

Тя предаде живота си на Исус. От този момент следваше Неговите напътствия за всяка стъпка на възстановяване.

Днес тя благодари на Господа за благодатта и новия си живот.

– Който не е перфектен, – усмихваше се Веска, – но е прекрасен. Само Исус може да задоволи нуждите ми за приемане, утвърждаване, одобрение и обич.

Животът в Христос наистина е пътят към възстановяване на живота. Той обещава мир и го дава, когато го търсим за тази цел.

Петър и Добри бяха приятели. Те учеха в един и същи колеж.

Петър не беше християнин, а Добри се водеше за такъв.

Един ден Петър каза на приятеля си:

– Можеш да ходиш на църква, но си агностик.

– Какво имаш предвид? – заекна Добри.

– Просто гледам какво правиш, – отговори Петър. – Изглежда не прекарваш времето си в неща, които другите християни правят и със сигурност извършваш други, които те никога не биха направили.

Добри се изчерви, но не каза нищо, а Петър довърши обяснението си:

– За това предположих, че не си сигурен в какво точно вярваш. Следователно си агностик.

Никой не може да надникне в сърцата на другите, но действията го разкриват.

На Добри не беше лесно да се изправи пред сигурно доказателство за неговото неверие.

Бог използва Петър, който не Го познаваше, за да върне обратно към Себе Си Добри.

Ако сте християнин, животът ви ще предостави ли доказателства в подкрепа на това?

Радослав постъпи в колеж.

Тогава той бе очарован от едно християнско движение.

Негови приятели решиха да прекарат лятото в най-голямата църква на движението и да станат негови последователи.

Когато Радослав опита да направи същото, бе много разочарован.

– Какво става, – възмути се искрено той, – всяка врата пред мен се затваря.

Но на Радослав се предостави нова възможност.

Така Той прекара лятото в Бразилия.

– Странно, вратата за тази страна се отвори със замах, – възкликна Радослав.

И това не бе случайно.

Движението се превърна в опасен и потиснически култ.

А времето, което Радослав прекара в Бразилия го запозна с освобождаващата и радостна благодат.

Така Бог ни пази и защитава, като ни възпира и обгръща с любовта Си.

В семейството на Мони буквално закъсаха. Парите не стигаха.

Мони трябваше да поеме своя дял от това трудно положение. Намери си работа и започна.

Той работи три години, преди да продължи образованието си.

На работното си място Мони често си мечтаеше:

– И като завърша, ще постъпя в колеж. Ще запиша право, ще работя това, което ми харесва и ще подпомагам семейството си.

Уви, събитията за него не се развиха така, както очакваше.

Работата му в книжарницата, където бе почнал работа, често го обезкуражаваше.

Беше му тъжно:

– Нима ще се разделя с мечтите и надеждите си?

Мони искаше това, което научаваше в работата си, да може да използва в живота си.

Не бе се отказал от мисълта да подпомага семейството си, но сега се появи и друга нужда и той трябваше да се включи.

– Ще помогна на брат ми да учи, – решително каза Мони на себе си.

Един ден Божият Дух проговори в сърцето му:

– Да служиш на Бога е дар, който ти предоставя специална възможност.

От тогава Мони започна да благодари на Господа за всеки предоставен му удобен случай.

Той осъзнаваше, че не случайно е почнал работа именно в тази книжарница. Там Мони служеше на Бога.

Всички в колежа се възхищаваха на атлетичните умения на Зарко.

– Чувствам се стабилен и жизнерадостен, когато съм във въздуха над халфпайп рампа, – обичаше да казва той.

С едната си ръка държеше скейтборда, а другата протягаше за баланс.

Дойде време и Зарко реши да последва Исус. Започна да посещава местната църква.

До този момент той бе преживял жестоки семейни борби и за да притъпи болката си бе използвал различни опиати.

След като тръгна на църква нещата при него изглеждаха добре, но болката се възобнови, след инцидент в семейството.

Дълго време Зарко се питаше:

– Към кого да се обърна? Кой би ме изслушал?

И той отново започна да употребява наркотици.

Някой хората го осъдиха, без да го подкрепят:

– Такъв си беше и такъв си остана, отрепка.

Други го съжаляваха, дори го заведоха в рехабилитационен център, но …

Без подходяща намеса и продължително лечение, Зарко не издържа и умря от свръх доза.

Лесно е да се върнем към познатото, когато се сблъскаме с трудности, защото не търсим изход там, където трябва.

Но дори когато избираме да търсим помощ другаде, за да приглушим болката в себе си, Бог иска да ни помогне. Той не желае да се нараняваме със старите си навици, които отново биха ни заробили.

Някои опиати и действия ни изкушават с това, че бързото ще почувстваме облекчение, а Бог напълно ни изцерява, когато ходим с Него.

Нека Го потърсим навреме.