Една сутрин баба Севда, майката на Таня, се обади по телефона:

– Идвайте веднага! Раздават дървата за огрев.

Докато дъщеря ѝ разбере за какво става дума, баба Севда „загърмя“ още по-силно по телефона:

– От Илчовата нива нататък ни дават три реда. Платих да ни ги отрежат, но ако не дойдете скоро, може някой да ги прибере …..

Поради дъжда и бурята Стоян и Таня не можаха да заминат на село. Не се мина много и гласът на баба Севда „трещеше“ по телефона:

– Какво чакате, някой да ги натовари и да си ги закара у тях ли? Ще останем без дърва, ако не дойдете. Хайде идвайте!

Бяха закъснели. Когато Таня и Стоян пристигнаха на мястото, дънерите и дебелите стволове ги нямаше….

Есента беше влажна и студена. Наоколо оголени дървета, буренясали градинки, а на някои места се виждаше неприбран царевичак. Наближаващата зима бе прогонила хората от полето.

Баба Севда бе окастрила останалите клони и ги бе натрупала на купчини. Когато видя Таня и Стоян побърза да ги осведоми:

– Уговорих се с бай Трифон да ги прекара. Всеки момент ще дойде.

След половин час той се зададе с каручката от към селото. Беше прекарал инфаркт, но още работеше, грижеше се за животните, постоянно бе в услуга на съседи и познати с каручката си. Да се чудиш от къде черпи сила този мъж, ами баба Севда?!

От далече се чуваше гласа му:

– Айде, Пено, дий!

Бай Трифон прекара каручката до купчините с дървата.

– Давайте да товарим.

Каручката бързо се напълни. Не остана неприбрана купчинка. Бай Трифон така намушкваше, притискаше и нареждаше дървата, че не остана празно място в каручката. У него кипеше младежка енергия. Като го погледне човек, едва ли би предположил, че преди три месеца е излязъл от болницата.

Каручката едва измина два три метра и затъна в калта на пътя. Веднага се притече на помощ пастирчето Никола, което минаваше с козите от там. Стоян и Таня забутаха каруцата, а бай Трифон се хвана за каната на предницата и подвикна:

– Дий Пено, … хайде, дий! – и сам забута колата.

Колелата се врязаха в калния коловоз, но каруцата не тръгна. Всички заедно отново напънаха. Заджапаха във локвите. Краката им затънаха до глезените……

– Хайде, Пено, – бай Трифон погали магарето си и продължи нежно да го уговаря. – Знам, че ти е тежко, но какво да правя, виж какъв е калпав пътя.

Магарето сякаш разбираше всичко. Изопна врат, предните му крака се подхлъзнаха и се подгънаха. Дишаше тежко и гледаше с тъжни очи стопанина си.

Бай Трифон даде малка почивка на магарето си. Това сякаш наля сила в него, при първия напън колелетата изскочиха от ямата и каручката продължи по пътя към селото.

Един овчар изкарал козите си на пасбището. Виждайки, че те пасат заедно с дивите си посестрими, вечерта всичките ги подгонил към кошарата си.

На другия ден се развихрила буря. Овчарят не могъл да изкара стадото, за това го хранил в кошарата си. На своите кози давал по-малко, колкото да не умрат от глад, а на новодошлите много повече, за да ги привърже към себе си.

Когато бурята утихнала овчарят изкарал козите на паша. Дивите кози веднага хукнали към гората и избягали. Овчарят започнал да ги укорява за неблагодарността им:

– Грижих се за вас много повече, а вие ме напускате.

Козите се обърнали и му казали:

– Ние едва вчера дойдохме, а ти се грижеше за нас по-добре, отколкото за старите си кози. Ако дойдат нови в стадото ти ще предпочетеш тях пред нас.

Не се сприятелявайте с човек, който дава предимство на новите си приятели, а старите загърбва, защото ако придобие нови приятели, вас ще зареже.

Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.

Мароко е единствената страна в света, където кози, поради липсата на трева се качва на дървета и пасат там. Много обичат черупкови плодове от характерните там дървета, от които се произвеждат ароматни масла.
Тази невероятна картина може да се види само на Високия и Средния Атлас, както и в долината на Сус и на Атлантическото крайбрежие между Ес-Суейрой и Агадир.
В действителност, овчарите пасат козите, като се придвижват от дърво на дърво. И когато кози оставят дървото, събират под него орехи, които не се усвоява от стомаха на кози.
С такова хранене от дървото арганий, всяка година  масло от плодовете му става по-малко и по-малко.
Смята се, че това масло съдържат антистареещи минерали.