Един млад човек дойде при учителя си и го попита:

– Как трябва да живея и какво точно трябва да правя в живота си?

Учителят влезе в една от съседните стаи. Забави се съвсем малко, а когато се появи, в ръцете си държеше малко ковчеже.

Обърна се към младежа и каза:

– Вземи това и го сложи на видно място в дома си. Това е всичко, от което се нуждаеш.

Младият човек се прибра и постави страната вещ, както му бе поръчано.

След известно време младежът усети в себе си раздразнение. Огледа се и се замисли. И накрая разбра.

– В стаята нищо не хармонира с ковчежето, – извика изненадано той.

Преобрази стаята.

След време откри, че обстановката в стаята ярко се откроява от тази в къщата и промени дома си.

Погледна през прозореца и прозря, че домът му не се хармонизира с града и промени града, а след това ……страната си и света.

Ако открием нещо скъпоценно и стойностно, не трябва ли това да ни подтикне да променим всичко около нас и да го уподобим на него?!

Това беше трудна епоха. Време на мрак. Индулгенциите не бяха рядкост. Те „премахваха“ наказанието, което се очакваше за грешниците.

Търговията с индулгенции се бе превърнала в бизнес за папите. Тя бе станали източник на допълнителни приходи. Разпространителите на индулгенции заблуждаваха хората, че чрез тези листове хартия се премахва чувството им за вина.

Най-обикновените люде ги купуваха с една криворазбрана осведоменост:

– Индулгенциите опрощават греховете на живите и душите в чистилището.

Йохан Тецел, прословут амбулантен търговец най-вече на индулгенции, бе измислил една лесно запомняща се мелодия: „Кога монетата в ковчежето издрънка, душата от чистилището е навънка“, но това съвсем не бе така.

Свещеникът Мартин Лютер бе възмутен от тази практика и прикова своето предизвикателство за дебат на вратата на църквата във Витенберг. То се състоеше от 95 тезиси.

Той не можеше да стои спокойно и да гледа това издевателство над хората, затова и думите от тезисите звучаха мощно:

“ Когато нашият Господ и Учител, Исус Христос, каза: “ Покайте се „, Той призова целия живот на вярващите да бъде покаяние“……

“ Тези, които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение, защото имат индулгенции, ще бъдат проклети за вечността заедно със своите учители“…….

“ Истинското съкровище на църквата е най-святото Благовестие и Божията благодат“…..

Когато копие от тезите най-накрая стигнаха до Ватикана, Лъв Десети им се присмя:

– Ах, мрънканията на пиян немски монах. Той ще мисли по по-различен начин, когато отрезнее.

Папата явно подцени изобличението на монаха.

За Лютер, който наскоро беше дошъл до разбирането за оправданието чрез вяра, индулгенции бяха измама.

Христовата кръв, а не парите дадени за закупуване на извинение от греха, освобождават човека от чувството за вина.

В крайна сметка дебатът доведе до разцепление в църквата.