Сава много обича спортните надпревари. Някои от тях той следи, като използва записи на дадено състезание, мач или среща.
Един ден след като бе проследил записа на поредното състезание, облегна се удобно във фотьойла и се замисли сериозно:
„Колко жалко, че в живота няма възможност за такива повторения. Пропуснеш ли даден момент, той не се връща“.
Тези мисли го върнаха няколко години назад, когато внукът му Станислав възторжен изтича при него и каза:
– Ще имам мач по крикет, ще дойдете ли с баба да ме гледате?
Нито той, нито съпругата му харесваха този спорт, но той обичаше внука си, за това бързо се съгласи:
– Добре, кога е мача?
– Утре в 9 часа сутринта.
– Непременно ще дойдем, – обеща Сава на внука си.
На сутринта, когато тръгна с жена си, за да гледат как ще се представи Станислав в мача, Сава си взе една книга. Когато съпругата му го изгледа с укор, той тихо промърмори:
– Да мине времето по-бързо.
Мачът започна в 9 сутринта. Беше вече 16:30, но още не беше свършил. Сава бе останал с убеждението, че нищо интересно не се случва и бе забол поглед в книгата.
Изведнъж той чу овации, жена му го сбута:
– Станислав направи страхотен удар, видя ли го?!
Сава го беше пропуснал, а повторение нямаше да има. Не можеше вече да види, какво е направил внука му.
Този болезнен спомен, накара Сава малко да се размърда. Той стана, разходи се из стаята и погледна през прозореца.
– Колко много пъти пропускаме предоставените ни възможности, – тъжно въздъхна Сава. – Понякога забравяме да се молим за някого, да позвъним на приятел, който има проблем, да посетим някой, който е в нужда или просто да се усмихнем на поредния минувач.
Сава отново е върна и седна във фотьойла.
– Колко често пропускаме възможности да споделим вярата си, – с болка се усмихна Сава. – Ето, Бог ни подтиква да го направим, а ние като не Му обърнем внимание и не последваме призива Му, появилият шанс изчезва завинаги. Ако слушаме Божия глас, ще имаме много възможности да Му служим, споделяйки Благата вест и помагайки на ближните си.
