Компанията ARCA Space Corporation е представила новаторски ракетен двигател с клин-въздух за едностепенна ракета Demonstrator 3.

В стандартната версия главната ракетна глава използва три ракетни етапа. Такава система се дължи на факта, че съществуващите модерни двигатели работят само до определена височина. Веднага след като действието на един двигател престане, то се прекъсва заедно с етапа. След това се включва друга силова единица, която придвижва ракетата до определена височина и така нататък, докато устройството достигне орбитата.

ARCA решили да създадат двигател, който да може да работи колкото е възможно по-ефективно на всички етапи от старта до влизането в космическото пространство.

Разработката има отличителна черта под формата на модифицирана изпускателна система. При проектирането на ракетата няма познатите изводи за дюзи. Формата на изпускателната система напомня на клин, който образува виртуална дюза от едната страна, докато втората част контролира потока на въздуха по време на полета.

Тази разработка е в състояние да предизвика революция в областта на космическото двигателостроене.

Това устройство има свойството на неограничено разширяване на въздуха.  Щом ракетата достигне определена височина, разреденият въздух престава да държи газовете, което води до разширяване.

Важна част от използването на този двигател ще бъде икономия на полетите. В края на краищата, основното гориво е водороден прекис. Според експерти, ще бъде възможно да се постигне изстрелването на спътник на орбита само за 1 милион долара.

Стигнал пред вратата на чичо си, Петър хвана халката ѝ, бутна я и я отвори съвсем безшумно. Щом влезе веднага забеляза две жени да белосват с вар стената на къщата, а чичо си да ограждаше с парапет преддверието.

– О, Петре, добре ни дошъл, – обади се леля му Гаца.

– Да ти дадем и на тебе четка, та да се включиш в белосването, – закачи го Ценка.

Тя бе няколко години по-малка от него, но щом го видеше поруменяваше и все го закачаше или се шегуваше с него.

– Става, – веднага се отзова Петър.

Но чичо му Калин като го видя, извика:

– Петре, ела при мен. Остави жените да си гледат тяхната. Ела да кажеш харесва ли ти моята работа и да ми помогнеш малко. То човек и на чаша вино не сяда сам, че на работа ли?

– Хубаво е, – каза Петър след като приближи и огледа недовършения парапет. – Още от пръв поглед се вижда, че табиетлия човек го е правил.

– Подай ми сега онези две дъски, – засмя се на похвалата Калин, – а аз ще прикрепям подредените.

Като се хвана на работа при чичо си, Петър изведнъж живна и се вживя в майсторлъка на чичо си. Той забеляза, че дъските на парапета не се ковяха, а се нанизваха една до друга в жлебовете на две надлъжни греди, едната свободна отгоре, а другата закрепена отдолу.

– Чичо, ти май не признаваш пироните?

– Чамът, Петре, не ги понася. Старата ви къща, в която сега живеете е правена без пирони. Където трябвали такива, майсторите са пробивали дупки и забивали в тях клинове. Дървото е добър другар на човека. То излъчва топлина, а желязото е студено. Дървото едва понася желязото, което го сече, дяла, бичи и рендосва. Старите майстори са усещали какво им казва дървото и са го тачели…..

Петър слушаше думите на чичо си, подаваше му дъските и размишляваше за мъдростта и опита на старите майсторите, които са черпели знания от непреходното.

Лауреатът на Нобелова награда по физика Лев Ландау много си патил поради собствената си срамежливост.

Струвало му се, че хората край него виждат само неговите нелепости и тайно се смеят зад гърба му.
Тогава той решил с клин клин да избие, т.е. да отиде срещу страховете си.

Ето веднъж какво се случило с него.

– Мога ли да ви задам един въпрос? – обърнал се Ландау към един самоуверен брадат човек, приличащ на предприемач или търговец от времето на новата икономическа политика.

Човекът спрял.

– Защо носите брада? – със любезен тон продължил Ландау, въпреки явната опасност, идваща от събеседника му.

А за да се отучи да преживява и да се тревожи от чуждото мнение Лев Ландау се разхождал по Невския проспект с шапка, към която бил прикрепен балон.

Решил веднъж дявола да продаде всичките инструменти на търговската си дейност. Поставил ги на витрината за да ги виждат всички.
А това била такава колекция!
Там блестял кинжалът на завистта, до него лежал лъка на страстта, а от другата му страна бил чукът на гнева. На видно място били разположени отровните стрели на чревоугодничеството. Отделно лежала мрежата на лъжата. Тук били оръжията на унинието, ненавистта и сребролюбието.
Всеки предмет имал етикетче с името си и съответна цена.
На най-красивата полица бил поставен дървен, неугледен клин. Неговото има било „гордост“ и цената му била най-висока.
Минаващ от там попитал дявола:
– Защо този клин е толкова скъп?
Дяволът се усмихнал и със задоволство казал:
– Това е единствения инструмент,  на когото мога да разчитам. Всички останали са безсилни спрямо него.
При тези думи дяволът взел клина и нежно го погалил.
– Ако успея да набия този клин в главата на човека, – продължил дявола, -той отваря врата за всички останали инструменти.

Не е много лесно да се прикрепи ваза или саксия към стената. Обикновено за това се използват поставки, но те не винаги са удобни и сигурни при по-силно люлеене или тресене на стената.
За целта може да се използва скоба от шперплат с дебелина 10-18 милиметра, изпилена и оформена по начин показан на модела.
Закрепваме дървената скоба към стената. Захващаме горния край на саксията с изрязаната конзола към нея, а долният край нагласяваме така, че дупката в дъното на саксията да попадне върху дървен клин излизащ от скобата.