Лекият и безгрижен живот възприема всички блага като даденост. Това е особено вярно по отношение на основните нужди като храна, вода и медицинска помощ.
В западния свят, всичко е достъпно за повечето хора със средни доходи. Много хора живеещи в развитите страни и не мислят за последиците от своето безразсъдство. Изхвърлят много храна и изразходват много вода, дори там, където могат да използват нещо друго. Например, те почистват алеята си от листа, като пръскат с маркуч по нея, а за това биха могли да използват гребло.
По-високият стандарт предизвиква търсенето на по-добра храна, напитки и други удобства, които ще доведат до изчерпването на някои ресурси.
Шоколадът е едно от най-любимите лакомства на човека. Той може да се намери във всеки магазини, отворен от 7 до 23 часа.
Въпреки факта, че шоколадът може да бъде закупен навсякъде, какаовите зърна много трудно се отглеждат. За да се получи една реколта от такива зърна са необходими 5 години.
Хората работят при невероятно горещ климат. Работата е толкова деликатна, че не може да се повери на машини.
Още по-тъжно е, че повечето от какаовите зърна се отглежда в Африка, където се използва робски труд. Хората там са толкова бедни, че са готови да работят за по няколко цента на ден. Производството им не може да бъде прехвърлено в друга част на света, тъй като какао расте само на екватора.
В резултат на това, истинският шоколад, който съдържа какаово масло, скоро ще стане недостижимо скъп.

Известно е, че възрастта на дърво може да се определи по пръстените в сърцевината му. Причината за появате им е смяната на сезоните и забавянето или ускоряването на растежа на тъканите на дървото, в зависимост от тях.
Но това е валидно само за дърветата в умерения пояс.
В тропическите райони, където климата е еднакъв почти през цялата година и отсъстват периоди на засушаване и захладняване, при голяма част от дърветата не се образуват годишни кръгове.
За да се разбере възрастта им се прави анализ за концентрацията на едни или други химични елементи в дървесината.

Ще се изненадате, но най-горещото място не е в Сахара.
В Долината на смъртта, Калифорния, е фиксирана рекордната температура от 56.7 градуса по Целзий. Тази температура е била отбелязана в ранчото Фернес- Крик през 1913 г.
Този пустинен район се намира в пустинята Мохаве в Калифорния, който е известен със своят топъл и сух климат.
Фернес- Крик в целият период на своето съществуване е подлаган редовно на екстремни температури.
Това се дължи на факта, че долината е почти изцяло лишена от растителност и е заобиколена от планини, която позволява на слънчевата топлина лесно да проникне и да се натрупват тук, отразявайки се от планините.
Но такива високи температури не пречат на местните жители, 500 от които все още живеят в тази негостоприемна част на света.

Зоолози от дружество за опазване на природата, за първи път са успели да заснемат сахарския гепарда, една от най-редките диви котки в Африка.
Сахарският гепард е едно от най-редките и малко известни животните в Африка. Изследвайки го, учените често се е налагало да разчитат на разкази на местните жители, както и на техните догадки. Всяка снимка на това създание има голяма стойност.
В изследвания район са били поставени около 40 камери. Те са били качени по дърветата и давали възможност да се запише това, което се случва на площ от няколко хиляди квадратни километра. Основната трудност е, че в целият свят са останали около 250 сахарски гепарди.
Оказало се, че тези котки са още по-редки, отколкото се смяташе досега. На хиляда кв. км от пустинята има по-малко от един индивид. Сахарските гепарди са активни главно през нощта и „патрулират“ обширни райони, което ги прави трудни за откриване.
Основната храна на сахарския гепард са газели, антилопи мендес и берберски овце. Както и при другите гепарди, тези диви котки при атакуване на плячката си правят скок около 400 м. Независимо от активният им начин на живот, те пият много малко вода. Учените не са разбрали напълно как животните го правят.
Изследователите се надяват, че на юг от Сахара гепардите няма да измрат, подобно на много други алжирски пустинни животни. Представителите на този вид диви котки са застрашени от изменението на климата и човешката дейност.

Американски учени са установили, че арктическите термокарстови езера, зоните на вечния мраз, образувани в резултат на размразяването на леда, регулират климата чрез абсорбиране на парниковите газове.
До сега се смяташе, че тези езера допринасят само за глобалното затопляне. Вярно е, че те водят до увеличаване на температурат на емисиите на метан в момента, когаато става тяхното формиране. Но през по-голямата част от времето те стават „охладители“ на климата и поглъщат много повече въглерод, отколкото произвеждат.
Според учените, няколко хиляди години термокарстовите езера са усвоили 1.6 пъти повече въглерод, отколкото са излъчили при тяхното формиране. Преди пет хиляди години Арктика е преминала на преходен режим от отделяне на въглевод до режима на поглъщането му.
Учените предполагат, че високият темп на натрупване на въглерод в езерата са били стимулирани от няколко фактора, термокарстовата ерозия и земните свлачища.
В момента арктическите езера поглъща въглеродните съединения, като по този начин намаляват отрицателното въздействие на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, които водят до парниковия ефект.