Не е тайна, че пластмасата се смята за синтетичен замърсител, защото се произвежда в големи количества, а в природата се разлага невероятно дълго.

Група от студенти от университета в Йейл в САЩ са направили откритие, което може да повлияе на утвърденото до сега.

По време на експедиция в тропическите гори на Еквадор специалисти по молекулярна биофизика и биохимия идентифицирали неизвестен досега вид гъбички, които като източник на енергия използвали полиуретани.

Те са единствените до сега, които могат да рециклира пластмасата в среда с ограничено количество кислород.

Полиуретанът е много често срещан полимер и той се използва за направата на много продукти, като се започне от твърдата пластмаса и се стигне до синтетичните влакна в облеклото. Основната причина за дългото разлагане на пластмасата е нейната висока химична устойчивост.

Откритите гъбички са наречени Pestalotiopsis microspora.

Студентите са успели да извлекат ензима, чрез който микроорганизмите разлагат пластмасата и са го изследвали. Получените резултати са се оказали многообещаващи.

Днес ще се фокусираме върху така наречената растителна климатици.
Няма да сгреша, ако кажа, че повечето от нас прекарва около 20 часа на ден  в закрито помещение. Въздухът в стаята съдържа частици от лепило, боя и строителни материали. Именно стайни растения помагат да се намали концентрацията на вредни вещества и за всеки вид химическото замърсяване има конкретно растение.
Ние прекарваме повече от двадесет часа на ден на закрито. Ако поставим такива растения близо до източника на замърсяване, то ако не може напълно да се отървем от тях, то поне значително ще бъдат неутрализирани.
Азалията абсорбира амоняка, който се намира в средствата за миене и в битовата химия.
Хризантемата абсорбира добре трихлоретилен – вещество, което се съдържа в разтворители и бои. В прясно боядисана стая е добре да се постави токова растение.
Фикусът е всеобщ любимец. Той отлично поглъща формалдехида, който практически се намира почти навсякъде, в изолационите уплътнители, лепила за тапицерии, почти всички съвременни опаковъчни материали, които не се отличават с екологичност.
Филодендронът напълно неутрализира пентахлорфенол, който се съдържа в отпадъците при работа с дървен материал. Но той има още едно важно предимство, с неговите големи и широки листа перфектно овлажнява въздуха в стаята.
Хлорофитумът може да се нарече шампион на абсорберите на вредни вещества. Той добре се справя с въглероден диоксид и формалдехида. Освежава въздуха и го освобождава от алергени.
Бръшляна отлично се преборва с бензола. Той се среша в бои, мастила и перилни препарати. Бръшляна може да поставите в коридора или в кухнята.
Нашите стайни растения не само внасят красота в нашия дом, но изпълват атмосферата в дома с кислород. Те са по-добри от съвременните уреди, като климатици, почистващи препарати и освежители за въздух. Отлично се преборват с химическото замърсяване.

Това растение се намира в стъклена колба, радва очите със зелените си листа, но през последните 40 години не е поливано нито веднъж.
През 1972 г. жител на графство Ланкашър за последен път е напоил растението след,  което е запушил съда с коркова тапа.
На Великден 1960 г. Дайвид Латимер седял в гостната си и се любувал на растението, което е отгледал в бутилка. Изведнъж му дошла идея. Какво ще стане ако запуши съда.
През 60-те години химическата промишленост започва да произвежда пластмасови съдове, така че на пазара все повече се продавали стъклени бутилки. Латимер купил такъв стъклен съд за да отгледа мини градинка. А след това решил да види как растението ще се държи без вода и липса на кислород.
За целата взел десет литрова стъклена бутилка, в която преди това е съхранявана сярна киселина. Сложил в нея компост и внимателно поставил растението вътре с помощта на парче тел.
До 1972 г. поливал по-малко растението, а след това затворил съда с коркова тапа.
Растението в бутилката създало своя собствена миниатюрна екосистема. Независимо, че било откъснато от външния свят растението, както и преди поглъщало слънчева светлина, която използвало за фотосинтеза. Опадалите листа гниели на дъното на бутилката и образуват необходимия въглероден двуокис за дадения процес.
По време на фотосинтезата се отделя кислород. Увеличава се влагата във въздуха, която се стича по стените на съда към корените на растението.
Латимер понякога само обръща бутилката, за да се огряват всички части на растението вътре.
От НАСА са се заинтересували от експеримента във връзка с отглеждане на растения в космоса. Но има и хора, които мърморят: „На кого е нужно такова растение? То нито може да се яде, нито да се помирише“.

Цинхай-Тибетския железопътен път в Китай е най високата планинска линия в света.
Тя достига най-високата точка на височина над 5 километра.
За този път са разработени специални вагони, в които се подава кислород.
Освен това всеки пътник, може да надене индивидуална кислородна маска.

Синият опръстен охтопод е малък, с размерите на топка за голф, но е изключително отровно същество.
Обитава крайбрежните води около Австралия и на север по посока на Япония.
Този охтопод е обикновено светъл на цвят, с тъмно кафяви групи по неговите осем крака и тяло, със сини кръгове, добавени върху тъмнокафявите образования.
Когато охтоподът е уплашен или изваден от водата, той потъмнява и кръговете стават блестящи с цвят на електрик. Именно това цветово изменение дава името на това животно – син пръстен охтопод.
Неговата отрова е достатъчна, за да убие човек. Всъщност охтоподът има такова количество отрова в себе си, че с нея може да убие 26 човека в рамките на няколко минути. Срещу нея няма противоотрова.
Ако не се вземат мерки и не се започне лечение, човек започва да онемява, има трудности с говоренето, зрението, възникват проблеми с дишането. След това настъпва пълно парализиране и смърт, поради спиране на сърцето и недостиг на кислород.