При юпик има специфично разпределение на отговорностите.

Жените живеят в домове наречени „ена“. Тяхната задача е да обучи по-младото поколение.

По правило, такива домове се съединени чрез тунели с главните домове, където живее общността.

Жените ветерани учат девойките на всекидневни дейности. Разказват им как да се грижат за стопанствата си, да шият, да готвят риба, да плуват с каяк и да играят на игри.

Момчетата до 5-6 години живеят с майките си. След това ги отделят в други домове, наречени „касик“, където живеят само мъже.
Има и друга особеност в обучението на младите хора: всяка зима в продължение на два месеца, момчета и момичета преминават през „универсална подготовка“. Така момчетата придобиват шевни и готварски умения, а момичетата се учат да ловуват и други занаяти, които ще им помогнат да оцелеят в трудни условия.

Пролетта и лятото младежите прекарват в „рибни лагери“, а през зимата живеят в селото.

В началото на 1990 г. жителят на Източен Мидленд, район на Англия, Фил Шоу бил поставен пред сериозен избор: да си остане в къщи и да се занимава с любимата си работа – гладене на дрехи или да иде с приятелите си на излет.
Като напълно здравомислещ човек, Шоу решил да направи и двете неща едновременно. Заедно със туристическите си принадлежности взел със себе си дъската за гладене и ютията.
Така се родило ново увлечение, екстремално гладене, което за 15 години е спечелило доста привържаници.
Поклониците на тизи вид спорт, ако така можем да го наречем, изгладили ризите си на каяк, високи върхове и даже посред оживена магистрала.