Смирението е странно почти незабележимо качество. Когато мислим , че го притежаваме, се оказва, че не разполагаме с него.

Васил Иванов отиде в съседния град, за да напише поредната си книга. Провинциалната обстановка винаги го бе привличала. Тя бе прекрасно убежище за достигане на връхната точка в работата му, предлагаща тишината и прекрасната храна.

На сутринта Иванов отиде да закуси в близкото кафене. Изведнъж забеляза, че хората го гледат някак странно.

Когато паркираше колата си, двама млади мъже внимателно го проучиха с поглед.

Една жена едва не се задави от парче торта, когато Иванов влезе в кафенето. Другите посетители го държаха под око, докато минаваше покрай тях.

Когато Иванов седна на стола, сервитьорката му подаде менюто, но преди това внимателно го изгледа от главата до петите.

„Защо е това внимание към моята персона? – помисли си Иванов. – Да не би да ми са разкопчани панталоните? Едва ли, пуловера, който нося е много дълъг“.

След дълги размишление, той достигна до следния извод:
„Навярно са ме разпознали, по обложката на книгата ми, където има мой портрет. Няма нищо чудно в това. Навярно в този град обичат да четат и веднага биха познали такъв автор като мен“.

Градът и хората веднага пораснаха в очите му.

Иванов започна да се усмихва на съседите си от близките маси, като се наслаждаваще същевременно на поднесената му храна.

Когато Васил се запъти към касата, той отново привлече погледите на посетителите във заведението.

„Навярно Иван Вазов също е преминавал през това, – помисли си гордо Иванов“.

След като получи от него парите, касиерката се приготви да му каже нещо, но премисли и се отказа.

„Вероятно е от прекомерно много чувства, – засмя се на себе си Иванов“.

В тоалетната Васил се погледна в огледалото. Тогава разбра на какво се дължи неговата „популярност“.

Под брадата му се намираше кървава диря. Лейкопласта, който бе залепил на порязаното място, което получи при сутрешното си бръснене, се бе отлепил.

В този момент Иванов разбра какво точно се е случило.

„Вероятно са ме приели за престъпник, избягал от близкия затвор, – въздъхна тежко Иванов“…..

Избийте зъбите си! Давайте! Удряйте по тях!

Почакайте! Не правете това!

За тези от вас, които са го направили, нека обърнат внимание, че средата от кървава каша около зъбите е останала практически непокътната.

Това е така, защото зъбите са съставени от емайл, който е най-твърдото вещество в човешкото тяло и възможно един от най-устойчиви материали на планетата.

Тогава е лесно да се обясни, защо по-голяма част от стоматологичното оборудване, представлява миниатюрни електроинструменти с високо качество, които много трудно могат да извадят дори и най-малка част от повърхност на зъбите ни.

Този музей на „науката“ се намира в щата Минесота в САЩ/

Гледайки моделите от експозицията, човек за пореден път се убеждава в безграничната човешка фантазия и в не по-малка степен в безкрайната доверчивост на хората.

Колко струва, например „френологичен апарат“, който отразява качеството на работата на мозъка на конкретни хора?

Авторите на изобретението твърдели, по онова време, че с него можело да се измери не само интелектуалните, но нравствените показатели на личността. Интересно, в какви единици?

Част от техническите устройства са отключени. Ето, да кажем апаратът, който помага са сметка на рентгеново облъчване да се оцени вътрешната страна на обувката.

Около 40 години такива приспособление са били неизменни атрибути в обувните магазини, докато не започнали да гледат на тях като опасни за здравето.

Вежливостта е израз на благородство и човещина.

Да бъдеш любезен или учтив означава да се откажеш от малките удобства, които ти се предлагат или самия ти разполагаш с такива, заради другите.

Това е качество, което ни помага да открием ключа към всеки характер.

То  ни съдейства да направим нещо приятно за другите и да спечелим тяхната благосклонност.

Когато у нас се е оформил навик, това не остава незабележимо. Случва се да бъдем добри, търпеливи …, но това не е достатъчно.

Някакъв християнски „навик“ може да се превърне за нас в бог, като привичка да се молим или да четем Библията в определено време.

Тогава ще забележим, че Бог разчупва нашия график, за да му се покланяте не по навик, а с нещо повече от навик.

Навярно сте чули някой да казва:

– Сега не мога, моля се, това време прекарвам с Бога.

Но той не прекарва време с Бога, а по навик. Нещо липсва. Ако човек си признае това, той ще търси възможност да развие в себе си това качество, което му липсва.

Любовта започва там, където свършват очевидните навици. Когато те изчезнат, вие правите нещата без да се замисляте.

Докато вашата святост е подкрепена от съзнателни усилия, вие ще бъдете сигурни, че нещо ви липсва. Свръх естествен живот е живял Исус Христос, но Той е бил с Бога постоянно.

Има ли места, където не можете да бъдете с Бога? Тогава се откривайте на Бога в тези конкретни обстоятелства, докато не се срещнете с Него и там. Ще усетите, че животът ви ще стане по детски елементарен и естествен.