Всеки от нас зависи от нещо, в голяма степен това се отнася до храната. Някои хора не могат да живеят без сладко, а други не могат да си представят деня без три чаши кафе.

Всичко е добро в умерени количества. Ако забележите, че сте станали зависими от нещо и то ви пречи в живота, вземете решителни мерки и се откажете от него.

В края на краищата ние сме човешки същества, а не безволеви хора, неспособни да управляваме желанията си.

Кафемани замислете се! Защо пиете кафе? То подобрява вашето самочувствие или просто е банален навик?

Ако не можете да живеете без кафе, то сведете употребата му до минимум. Ако за вас това е само мода, то замислете се добре. Тази напитка води до пристрастяване. Прекалената употреба на кафе, няма да ви донесе нищо добро.

Заменете кафето със зелен чай. По вкус той не отстъпва на кафето и ободрява не по-малко.

Ако сте привикнали да си купувате кафе на път към работата или когато се прибирате вечер, откажете се от тази зависимост. Това е отличен начин, да икономисате малко пари.

Малкият Мартин гузно пита баща си:

– Татко, нали няма да се сърдиш?

– Какво се е случило?

– Излях ти кафето, – казва уплашено Мартин.

– Е, няма нищо, ще си налея ново, – успокоява го баща му.

– И аз така мисля, а твоя компютър не мисли така ….. сега той изобщо не може да мисли.

Виктория работеше в много скъп ресторант. Един ден тя отиде в луксозен салон, за да си направи прическа. Там тя видя Людмила, която често посещаваше ресторантът, в който тя работеше.

– Здравейте, радвам се да ви видя, – каза дружелюбно Виктория.

– Вие сте сервитьорката от ресторанта зад ъгъла? – изненадано попита Людмила.

– Да. Как вървят нещата при вас?

– Мисля, че хора с такава професия, не могат да си позволят такъв салон, – повиши леко тон Людмила.

– Моля?

Изведнъж Людмила започна да уговаря фризьорката:

– Вие знаете ли, че това момиче е сервитьорка? Сигурна ли сте, че тя има пари да си плати? Може би трябва да я проверите преди това?

– Госпожо, тази девойка идва тук вече втора година, тя е надежден клиент; – каза с укор фризьорката.

– Колко лекомислено от ваша страна! Такива бедни момичета не трябва  да дават парите си за такива неща. Нима няма къде другаде да ги дадат?!

– Извинете, госпожо, – каза Виктория. – Работя в този ресторант, защото искам да прекарам времето си продуктивно. Аз съм студентка в престижно учебно заведение и уча биомедицинско инженерство. И ако сте толкова много заинтересовани, имам достатъчно пари.

В салона всички се бяха умълчали и наблюдаваха двете жени.

– Дори и да съм бедна сервитьорка, – започна още по-настъпателно Виктория. – Нямам ли право да използвам парите си, както намеря за добре и да ги харча за каквото си искам?

Людмила бе зяпнала от изненада с уста.

– Между другото, – продължи атаката си Виктория, – Вашият мъж два пъти в седмицата идва в ресторанта ни. Поръчва си кафе и постоянно се оплаква от вас. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, госпожо!

Смятате, че той е безвреден и че не е нужно да се отървавате от него, но след десет години ще платите за тази висока оценка.

Отивате да изпиете едно кафе и в същото време поръчвате и десерт. Събирате се с приятели и всеки си поръчва нещо, и вие правите абсолютно същото, независимо от това дали сте гладни или не.

Просто вие на можете да устоите на изкушенията, които ви обкръжават и за това винаги нещо ядете.

Такова поведение ще ви отучи да слушате сигналите на тялото. Всъщност, вие го държите в такова състояние, че то се чувства нито нахранено, нито гладно.

В крайна сметка, такава система ще имат влияние върху вашата фигура.

Всяка вечер Добри слагаше дъщеря си да спи. Мимето бе съвсем малко момиченце, само на четири години. Бащата всяка вечер разказваше на дъщеря си приказки.

По изключение Добри се заслуша в молитвата на Мимето. Той чу детето да казва:

– Боже, благослови мама, благослови татко, благослови баба и сбогом, дядо!

Добри попита:

– Защо се сбогува с дядо си?

Малкото момиченце отговори:

– Не знам, татко, така ми се стори, че трябва да направя.

На следващия ден дядото умря. Добри помисли, че това е някакво странно съвпадение.

След няколко месеца ситуацията се повтори, но този път детето каза:

– Боже , благослови мама, благослови татко, сбогом, бабо.

На следващия ден бабата наистина умря.

– Господи, – извика Добри, – дъщеря ми общува с неземни сили!

След няколко седмици, когато Мимето се молеше преди сън, бащата ясно чу:

– Боже благослови мама, сбогом, татко.

Добри бе в шок. Той цяла нощ не можа да заспи. Стана на разсъмване и тръгна към офиса си.
През целия ден той не можеше да се успокои и постоянно гледаше часовника си.

Накрая той реши:

– Ако издържа до полунощ, след това всичко ще бъде наред.

Офисът му се стори безопасно място, затова той не се върна в къщи веднага след работа, а остана там. Добри седеше и пиеше кафе след кафе. Непрекъснато поглеждаше колко е часът и скачаше при всеки звук.

Настъпи полунощ. Добри въздъхна с облекчение и си тръгна към къщи. Там го чакаше жена му.

– Ти никога не си се задържал толкова дълго време на работа. Какво се е случило?

Добри въздъхна:

– Не искам да говоря за това. Днешния ден беше най-кошмарния в живота ми.

– Мислиш, че си имал много лош ден? – попито го жена му. – Няма да повярваш какво се случи с мен днес. Тази сутрин моят началник умря по време на съвещанието!