Бе 1973 г. Уганда се тресеше от бруталността на диктатора Иди Амин. Той бе известен като„Касапина на Уганда“.

Много християни в страната бяха бити, изгаряни и убивани по различни начини.

Младият пастор Семпанги знаеше за случващите се гонения и убийства.

Въпреки това на Великден през 1973 г. той смело проповядва за възкръсналия Христос на футболния стадион в своя град пред повече от 7000 души.

След службата няколко служители на тайната полиция последваха младия проповедник обратно в църквата му. Влязоха и затвориха вратата след себе си.

Бе им наредено да отнемат живота му.

Пастор Семпанги, когато си спомни за жена си и малката си дъщеря, се разтрепера.

Но възкръсналият Господ, живеещ в сърцето му, му даде смелост и той каза следното, след като му бе дадена последната дума:

– Аз вече съм мъртъв човек, но животът ми е скрит с Христос в Бог, така че кого ще убиеш? Не моят живот е в опасност, а вашия. Вие сте тези, които все още сте мъртви в греховете си.

Мъжете свалиха оръжията си и Семпанги сподели Евангелието с тях.

По Божия милост тези хора приеха спасение от Бога.

Силата на Евангелието се разкри в слава.

В един малък град живеел касапин, който се отличавал с невероятна изобретателност. Той имал много впечатляващи размери. В същият град живеел богат, ексцентричен аристократ, любител на спорта и един от най-добрите бегачи на Албион.
Касапинът хванал аристократът на поредното му бягане и му предложил доста привлекателен, на пръв поглед, облог.
Той се заключавал в това, че аристократът спортист не може да надбяга тлъстият, тромав търговец на месо на сто метра, но при две условия: касапинът получава 35 метра преднина и сам той избира маршрута.

Аристократът се съгласил.

Едва на старта се изяснил хитрия план на касапина. За състезанието, той избрал най-тясната улица в града. Толкова тясна, че притичвайки по нея 10 метра, касапинът застава между стените на къщите.

Аристократът можел бързо да го догони но не можел да мине между месаря и стените наоколо и по такъв начин не можел и да го надмине, което напълно съответствало на правилата поставени при облога.

Спортистът се засмял на находчивостта на касапина и платил достатъчно скромна за него сума, но доста прилична за обикновения гражданин.

Хайдн си бил вече извоювал име сред известните композитори на онова време.

Един ден при него дошъл един касапин и го помолил:

– Напиши менует за сватбения марш в чест на дъщеря ми.

Хайдн се съгласил и след един ден дал пожелания менует на месаря.

След няколко дена композиторъ чул музика, която силно гърмяла по улицата. В нея, с голямо усилие, той разпознал своя менует.

Когато Хайдн отворил вратата на прага му стоели месарят, дъщеря му, нейния мъж, тълпа странстващи музиканти и огромен бик с позлатени рога, който бил подарен на композитора.

След това този менует в до мажор  започнали да наричат „Менуетът на бика“.

Касапинът от Франкфурт Чарлз Фелтман правел дълги и тесни наденици, така наречената „наденица Dachshund“.

След известно време, месаря ​​емигрирал в Съединените щати. От 1871 г. той започва да продава наденица, сложена между две филийки хляб. За една година новаторът  продал 3684 „наденички Dachshund’.

През 1901 г., илюстратор Дарган забелязал, че продавачът на наденички, вместо обичайните плоски филии хляб използва хлебче, в разреза, на който поставял наденицата, която много удобно се задържала там.

Дарган илюстрирал това, но не бил сигурен как се пише „Dachshund“, за това просто кръстил продукта „хот-дог“.

През 1906 г. в Ню Йорк, един хот-дог се продавал за 3 цента. Ако някой си вземел два хот-дога, цената се снижавала до 5 цента.

„Лъжете по-рядко, когато всички малко лъжат, а не тогава, когато за това са малко поводите“ – Ф. Кафка.
Франц Кафка е работил като чиновник. Според съвремените представи е бил типичен офисен планктон, глупак, задръстеняк, аутсайдер  и неудачник.
Франц Кафка е бил внук на кашерен касапин и строг вегетарианец.
През целия си живот той е успял да публикува няколко незабелязани от обществото разкази.
Преди смъртта си е поискал от изпълнителят на завещанието му Макс Брод, да унищожи всичките му ръкописи. Но Макс Брод не се покорил на волята на умиращия.
Така Франц Кафка станал световно известен писател. Посмъртно.
В днешно време Кафка се явява един от главните талисмани на Прага.