Виновна за появата на червени очи на снимката е светкавицата, разположена на една и съща оптична ос с камерата.

Нейната ярка светлина преминаваща през зеницата, се отразява в задния отдел на съдовата обвивка на очната ябълка, снабдяваща се с кръв от ретината. Това е и причината за червения цвят.

Ефектът силно се проявява у хора със светла кожа, тъй като у тях е малка концентрацията на пигмента меланин, а също така и при децата, защото техните зеници се разширяват бързо.

Избягването на червените очи става чрез отделяне на светкавицата от обектива.

Разума на мравките дълго време е изненадвал учените. Можем ли да предположим, че няколко примитивни и малки създания могат да притежават наченки на съзнание?

Поведението на много подвидове на мравките може да се сравни с това на човека. Тук има място за робовладелчески войни, лов, събиране, дворцови преврати и мащабни сражения.

Днес ви представям така наречените мравки детеубийци.

Тези мравки не се затрудняват при търсенето на храна. Да и защо ли, когато могат просто да влязат в чуждо гнездо, да разпръснат работничките и да откраднат ларвите. Истински канибали!

Детеубийците прокопават тунел до „размножителната“ камера. Разпръскват феромонни с отвратителна миризма, обръщайки другите мравки в бягство. След това се скриват с ларвите, които поглъщат живи.

Автомобилът Oasis е оборудван с електрическа система за задвижване и автопилот, но главната му особеност е голямо отделение под предното стъкло за отглеждане на малки растения такива като репички или Бонзай дървета.

Освен това Oasis е снабден с електронен „помощник“, с гласово управление, който може да прави снимки с помощта на вградена камера и да ги качва в Instagram.

Трябва да се отбележи, че предния панел представлява извит екран с резолюция 5К и функция за разпознаване на жестовете. Воланът може да бъде включен в режим на автопилот и да се превърне в маса. Кормилната колонка е украсена с механични часовници.

Показанията на приборите се проектират на предното стъкло, а багажното отделение в задната част на електромобила е оборудвана с подгряващо и охлаждащо място, така че да се превозват на пици и ролки.

Многовековното изучаване на светлочувствителността на някои материали и вещества довело до това, че през 1822 г. с помощта на камера обскура се появила първата снимка.

След 4 години френският учен Жозеф Ниепс успял да повтори предишния опит и в резултат на 8 часово снимане в света се появила още една снимка „Изглед от прозореца“.

Тъй като първата снимка не се запазила, за първа снимка е отбелязана направената през 1826 г.

Много учени се опитвали да усъвършенстват вече съществуващата технология и създали свой уникален метод, за това наред с опита на Ниепс са практикували дагеротипия и калотипия.

Терминът „фотография“ е започнал да се използва много по-късно.

За първи път цветни снимки са направени през 1861 г.

За да помогнеш на хората, не е нужно да похарчиш милиони за благотворителност или да обиколиш целия свят, оказващ помощ на хора в неравностойно положение.

Доброто може да се прояви и в най-обикновените ежедневни дейности на човека. Много хора искат да помогнат на нуждаещите се, но не знаят как да го направят.

Група граждани в един град решиха да направи един необичаен експеримент. В най-оживеното място на града си поставиха табло, на което прикачиха множество едно доларови банкноти.

Най-отгоре на таблото поставиха надпис:

„Вземете колкото ви е нужно. Нямаме нищо против, ако искате да прикрепите още банкноти към таблото“

Наблизо поставиха камера, която заснемаше реакцията на минаващите от там. Някои взимаха по някой долар от дъската, но повечето закачаха там свои пари.

След 45 минути сумата се бе удвоила, а съвсем скоро след това цялото табло бе покрито с банкноти и нямаше вече място къде да се закачат нови.

Край таблото мина и един бездомник. Той не взе нищо. Един от групата, която провеждаше експеримента, отиде при клошара и го попита:

– Нима нямате ли нужда от пари? Видях, че не взехте нито една банкнота.

Бездомният човек му се усмихна и каза:

– Днес съм сит, а тези пари днес могат да послужат на други, които са в нужда. Не съм алчен. Радвам се, че такова нещо се случва в нашия град и това ми е достатъчно. Може би утре, когато наистина се нуждая и аз да се възползвам от тази помощ.

Край нас живеят много добри и отзивчиви хора. Не се съмнявайте в това, дори описаният случай да ви изглежда като приказка за нашата страна.