Разума на мравките дълго време е изненадвал учените. Можем ли да предположим, че няколко примитивни и малки създания могат да притежават наченки на съзнание?

Поведението на много подвидове на мравките може да се сравни с това на човека. Тук има място за робовладелчески войни, лов, събиране, дворцови преврати и мащабни сражения.

Днес ви представям така наречените мравки детеубийци.

Тези мравки не се затрудняват при търсенето на храна. Да и защо ли, когато могат просто да влязат в чуждо гнездо, да разпръснат работничките и да откраднат ларвите. Истински канибали!

Детеубийците прокопават тунел до „размножителната“ камера. Разпръскват феромонни с отвратителна миризма, обръщайки другите мравки в бягство. След това се скриват с ларвите, които поглъщат живи.

Това е една невероятна история.

През 1960 Дон и Керъл Ричардсън отишли при племето Сови в Нова Гвинея.

Хората от това племе са били канибали и ловци на глави, използвали черепите на своите жертви за възглавници. Те все още живеели в каменната ера.

Целта на Дон и Керъл Ричардсън била да им разкажат историята за Исус и какво е направил Той за тях.

Минало доста време, докато Дон и Керъл усвоили езика на племето. Когато се опитали да им разкажат за Исус, се натъкнали на сериозно препятствие. За тях Юда, който предал Христос бил герой, защото предателството за тях било на почит.

Но  непредвиден случай, война между това и съседното племе, разкрило на До и Керъл как да разкажат за Детето на Мира. Личността, за която самите Сови са слушали нещо от митология си.

Ако не ви се отваря видеофайла използвайте този адрес: https://www.youtube.com/watch?v=6vgLXa4HQCM#t=1504

Канибалите от Папуа – Нова Гвинея разочаровани от местните избори, изяли седем души, които според тях са ангажирани в черна магия и мамят болни хора.
Опасявайки се за живота си аборигени, живеещи в град Маданг решили да останат в домовете си и пропуснали деня на гласуването.
Полицията успяла да арестува 29 души от последователи на култа на канибалите между, които било и 13-годишно момче.
Лидера на групата не е хванат. Канибалите са получили поддръжка от някои политици в града. Един от активистите на групата твърдял, че магьосничеството процъвтявало в техния град и заплашва да излезе от контрол.
Според различни източници, броят на привържениците на култа на канибалите в Папуа – Нова Гвинея достигат до 500 души.

Канибализмът освен при някои племена се е появявал и в екстремни ситуации. Например при хора плаващи в открито море без провизии, вода и каквато и да била надежда да стигнат до бряг, тъй като корабът им или лодката, в която са останали няма никакви уреди с които да отчетат къде се намират, нито да се задвижат по-бързо, за да стигнат до сушата. Интересно, днес съществува ли людоедството?
Теоретически не, но на практика нещата стоят малко по иначе. Какво имам в предвид ли? Болестта куру, която се предава чрез хранене с човешко месо в Папуа Нова Гвинея не е изчезнала напълно.
През 1950г. властите на Нова Гвинея приемат закон, според който канибализма се смята за престъпление. По официални дани на правителството,  последния случай на заболяването куру е регистриран през 1960г., но според Международната здравна организация в интервала 1957 – 2004 г. от тази болест са умрели 2700 човека. Заболели от тази болест има и днес.
Куру е коварно заболяване. При нея човек започва да трепери като болен от треска, а след няколко месеца мозъка му се превръща в пореста маса. Естеството на болестта не е ясно идентифицирана до този момент.
Така единствения начин за оцеляване се явява, не храна на всяка цена, най-малко би трябвало за това да ни послужат себеподобните, защото това води до унищожение и деградиране на човека.