Даже и да вървим по заповед на Христос, ние не трябва да мислим, че няма да преживеем бури.
Учениците се отправили по заповед на Христос, но ги застигнала буря и те се оказали в опасност, така че трябвало да извикат Исус на помощ.

Понякога Христос се забавя да ни дойде на помощ по време на бедствие, за да бъдем изпитани и да се укрепи вярата ни. В такива моменти усилено се молим и оценяваме много по-добре избавлението, когато дойде.

Христос укори учениците си: „Къде е вашата вяра?“

Защо не запяхте песен за победа при настъпването на бурята. Защо не се опълчихте на издигащите се вълни с думите: „Вие сте безсилни да ни сторите зло, защото Всемогъщият Спасител е с нас на палубата“.

Много е по-лесно да се доверите на Бог, когато грее ясно слънце и няма буря.

Ние никога не бихме разбрали колко е вярата ни, докато не попаднем в буря, но важното е, че Спасителят е в нашата лодка.

В Стария Завет Бог се нарича „Отец“ само седем пъти. Хората просто не мислят за Бога като за Отец. Те мислят за него като Създател, Всемогъщият, и т.н, но не и като Отец. Тогава Исус дойде и показа, че трябва да се молим така: Обръщаме се към Отец в името на Исус.

Това, което Той прави взривява всички стереотипи. Бог не е ядосан тиранина, не е космическото ченге. Той не е универсален мърморко, безразличен към всички. Не е безлична сила. Бог е личен Бог. Той иска да има взаимоотношения с нас, за това ни е дал способност да имаме връзка с Него.

Има само един проблем. За много хора, думата „баща“ е негативна дума. Думата „бащата“ може да доведе до лоши спомени. Много хора казват: „Отче наш, който си на небето? Ако Бог е като баща ми, защо не Му благодарим “

Истината е, че някои човешки бащи могат да направят дома ад на Земята. Те могат да бъдат непостоянни, мрачни, държащи се оскърбително, искайки да контролират и действат чрез насилие. Така че думите „нашият Небесен Отец“ носят много болка и мъка за тези хора.

Причината, поради която много хора никога не се свързват с Бога е, че Го възприемат като земния си баща, който може да е бил неразумен или ненадежден, така че те очакват от Бог също да бъде такъв. Налагат всички онези, смесени болки и емоции върху Бог, и съвсем не е чудно, че не желаят да се свързват с Него.

Много деца днес имат много малко връзка с баща си. Така че, защо да имат връзка с техния небесен Отец? Не е чудно, че не разбират Бога!

Ние трябва да оставим погрешни схващания и митове, които имаме за Бога и да разберем истината за Бог Отец. Защото истината ще ни освободи! Погрешни схващания ни държат откъснати от Бога. Но когато наистина го познаваме, започваме да го обичаме.

Една от основните причини за унищожаването на семейството е, че сме забравили Божията заповед за брак.

Бог ни е дал брака и начина, по който се създава той, не се е изменил.

Исус каза: “ „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“.

Бракът е символ на единството на Христос и Неговата Църква, единство, което никога не може да се разкъса.

Все още няма абсолютно безнадеждни семейства. Всяка връзка може да се възстанови с помощта на Бога. Но за това е нужно да се смирим и да отхвърлим гордостта и ината си. Ние сме длъжни първо да мислим за другите, а след това за себе си.

Ако в живота ти все още е имало развод, то Бог може да прости, да изцели това и да даде надежда за бъдещето.

Ако си женен, цени своята съпруга и посвети своя брак на Христос.

Истинската мъдрост се заключава не в думите, а в това да станеш умиращо „пшеничено зърно“ и да принесеш много плод.

Исус знаеше, че приближава часът на смъртта му, но Той не се опита да спаси Себе си. Ако бе избегнал кръста, Той щеше да остане самотно безплодно семе.

Но Исус умря на кръста и възкръсна, принасяйки плод в живота на безброй хора.

Тези, които искат да бъдат ученици на Христос, трябва да живеят като „умиращо пшеничено зърно“.

Господи, помогни ми да не търся човешка мъдрост, но да живея като „умиращо пшеничено зърно“. Нека да живея в Твоята светлина и да се подчинявам на Твоето Слово.

Когато сатана ни атакува, ние се държим не като войни, а като военнопленници или даже още по-лошо като дезертьори. Ако ние сме християни, не живеем на окупирана земя.

Бог иска да ни даде победа. Той желае животът ни да бъде живот на победители.

Можем да победим греха само по един начин. Нужно е да живее, близо до Христос, за да не царува грехът над нас.

Защо ни е тази близост с Исус? Накратко казано: Колкото сме по-близо до Христос, толкова сме по-далече от сатана.

В Библията се казва: „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той към вас“.

Стоите ли далече от дявола? Ако ли не, защо?