Съпругата на Филип почина. Той трудно понасяше загубата ѝ.
Един ден Филип откри, че срещата му с приятели в близката закусвалня повдига настроението му.
Когато го налегнеше тъга, той веднага си казваше:
– Следващата среща е чак утре ..
Но се утешаваше с мисълта, че на онази маса с приятелите му се поглъщаше мъката му.
Мина време и тези събирания се прекратиха. Едни се разболяха, други починаха.
Празнотата накара Филип да потърси утеха от Бога.
Сега закусваше сам, но …
– Не забравям, че Исус е с мен, – казваше си той. – Той е моето убежище. На Него единствено се доверявам.
И той си тръгваше от закусвалнята, за да посрещне остатъка от деня, но вече не сам.
Бог ни чака да отидем при Него, нашето истинско убежище.
Малка група събрана на центъра пред магазина разгорещено дискутираше.
Теодосий се чувстваше проклет. Направи три опита за самоубийство. Престоя един дълъг период в лудницата.
Вальо крачеше пред събраната групичка от младежи.