Майка и дъщеря, четат разказ.
Главната героиня, казва, че иска Исус да живее в сърцето ѝ, ума ѝ и да я учи как да прави всичко правилно.
– А ти искаш ли Исус да живее в твоето сърце? Как мислиш това добро ли е? – подканящо се усмихна майката.
Дъщерята сърдито погледна майка си и каза:
– Не, мамо, това е лоша идея! Нали Той ще избяга от нея и ще дойде да живее в мен?
Знаете ли какво Бог иска най-много от вас? Той иска да общувате с Него.
Той желае да ходите и разговаряте с Него. Както и да обсъждате с Него важните за вас въпроси. Той иска да се приближите до Него и да станат съпричастни на Неговата естество.
Много от нас са толкова увлечени да угодят на Бога със своите дела, че забравят за своето първо и най-главно призвание, да общуват с Бога.
И това за жалост е така. А Бог желае просто да бъдем с Него.
Замисляли ли сте се над това, какво означава за вас да отидете при Бога и да му кажете:
„Отче, днес идвам при теб не само да те моля за нещо. Аз вече се помолих за своите нужди. Твоето Слово казва, че те вече са изпълнени от Твоето богатство в слава, в Исус Христос. Сега съм дошъл просто да бъда с Теб. Ако искаш да ми кажеш нещо, аз съм готов да те слушам. Бих искал, да знаеш, че ще правя всичко, което виждам в Твоето Слово. Аз ще Го изпълнявам в своя живот“.
Защо не кажете на Бога това днес? Той очаква да общува с вас.
Състраданието е това, от което повечето хора се нуждаят днес, в този свят. Те имат нужда от някой, който да им покаже състраданието на Бога.
Състраданието е желанието да се отговори на нуждите на хората.
Това е повече от съчувствие. Не е достатъчно само да седим с хората и да тъгуваме с тях. Състраданието изисква да се направи нещо, за да им се помогне.
Животът на Исус на тази земя се явява отличен пример за състрадание в действие. Цялото Му служение е движено от него.
Именно състраданието Го подбуди да преумножи хляба и рибата, да изцели болните, да изгони бесовете и да възкреси мъртвите. Това състрадание накара Исус да отиде на кръста.
Той иска това състрадание да излива чрез нас.
Неговото изцеление трябва да тече през ръцете ни и вярата ни. Неговото състрадание ни подбужда да се грижим за гладните, да изгонваме бесове и да освобождаваме пленените.
Не казвай, че не изпитваш състрадание!
Щом в теб обитава Божия Дух, ти го имаш, защото то е израз на Неговата любов. Ние трябва просто да го пуснем в действие.
Художникът в желанието си да обясни идеята на картината, започна да цитира Писанието:
– А когато се свечери той седна на трапезата с дванадесетте ученика и когато ядяха рече: истина ви казвам един от вас ще ме предаде; те много се наскърбиха, и всеки от тях започна да го пита: да не съм аз Господи? А Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
Всички се бяха смълчали и го слушаха внимателно.
– Художникът има две задачи, – продължи художникът. – Да изобрази човека и да покаже състоянието му. Ще изобразя всеки всеки от апостолите в момента, в който Исус им казва, че един от тях ще го предаде.
Първоначално фигурите бяха очертани само с контур. През следващите месеци поток от багри и цветове изпълни платното.
Въпреки че по-голяма част от картината беше завършена, една от фигурите беше без глава. Ирена предположи, че това е Юда, защото стискаше в ръце кесия с пари.
– Защо сте сложили Юда от една и съща страна с апостолите? – попита Ирена.
– Знам, че всички художници са го изобразявали от другата страна, – каза художникът, – но аз съм взел предвид мислите на предателя. Той би направил всичко, за да скрие какво ужасно нещо е направил. Би се опитал да изглежда невинен и не би се отделил от другите апостоли, това би събудило подозрение. Една картина, за да е убедителна, трябва да е реалистична и възможно най-близка до живота.
Картината наистина бе изключителна. Всеки от апостолите бе замръзнал в един единствен миг. Мислите и страхът на всеки от тях, че той ще е този, който ще предаде Исус, бяха изписани на лицето и жестовете им.
Тази картина бе уловила миг от времето. Просто художникът бе спрял времето и го бе запечатал на нея.
– А защо главата на Юда още не е нарисувана? – попита Ирена.
– Все още не мога да намеря модел за него, – отговори художникът. – Трябва ми лице, което да отразява самото предателство.
– Но предателите могат да имат много лица, – възрази Ирена. – Могат да бъдат красиви, миловидни, дори много хубави.
– Вярно е, – съгласи се художникът. – Измяната често се крие под миловидно и прекрасно лице.
Каза го като човек, който също е бил поразен от измамник скрит зад някаква маска. В този момент изглеждаше дълбоко наранен. Веждите му се смръщиха и се откри фината паяжина от бръчките на челото му.
– Защо в другите картини изолираният е Юда, а на вашата Исус изглежда сам? – попита Ирена.
– Ако Бог ви е разкрил, че ще бъдете предадена от човек, когото обичате и на когото вярвате, и това предателство е неизбежно, нямаше ли да се чувствате самотна и изолирана?
Какво можеше да каже тя? Нали и нея, съвсем на скоро, я бе предал човек, който тя много обичаше.
Някои ароматни растения споменати в Библията имат много по-дълбоко значение.
Алоето е горчива подправка. То е споменато в смисъл, че в горчивото се съдържа сладост. Това действие се разбира само от опит.
Смирната се е използвала за балсамиране на мъртвите. Тя ни нашепва, за какво трябва да умрем. Това е скритата сладост, изпълваща сърцето, след като то е умряло за своята воля, гордост и грях.
Някои вярващи са привлекателни, тъй като носят отпечатъка на зрелия дух, печата на кръста, явно доказателство за това, че душата е умряла за всичко горделиво и властно, което е било в нея, а сега всичко е в краката на Господ Исус.
Това е неземната красота на смирен дух и разкаяно сърце: звуци на музика от тъжни струни, сладост, която получава узрелия плод, когато се допре до студа.
Тамянът е смола, която излъчва аромат, когато изгори. От дълбините на огъня се възнася благовонен пушек, разпространяващ сладък аромат. В това виждаме сърце, от което блика нежност, макар да е в огъня на скръбта. То изпълва святата душа с облак на хваление и молитва.
Възлюбени, изливат ли се от нас аромати и благоухания? Сърцата ни изпълнени ли са с благовонен тамян?