В Япония съветът на японските нинджи с подкрепата на правителството възнамерява да открие Академия за нинджи с цел да привлече вниманието на туристите към стараната.

Академията ще се занимава с обучение на идващите в Япония туристи с историята на древното изкуство на нинджите.

През 2018 г, в Токио се планира да се открие музей, който изцяло ще бъде посветен на нинджите.

Появата на историята като отделна наука е свързана с името на великия древногръцкия философ Херодот. През 5 век пр.н.е. той е написал едно от най-великите произведения, описващи  гръцко-персийска война 480-479 г. до н. е.

Ръкописът, наречен „История“ се смята за най-ранния опит за отразяване на исторически-значими събития.

Малко по-късно древногръцкият учен Фукицид е написал 8-томно съчинение за Пелопонеската война.

За най-старият исторически документ се смята създадените от китайския хронолог Сима Цян записки „Ши Цзи“. В обемният труд се обединяват летописите от различните години на императорските династии, управители на различни области на Китай и важни събития започвайки от II в. до н.е.

Цял старинен град, така на реченият Питиляно, се е съхранил в Тоскана. В него са се преселили множество хора, предимно евреи.

Затова понякога Питиляно са наричали още „малкият Ерусалим“.

В него няма нито една съвременна постройка. Целият град е бил пропит с духа на античността и история.

Причина за толкова дългото запазване на селището е свързано с избора на мястото за строителство. Неговата недостъпност се е обезпечавала от скалите, които са били и негови защитни стени.

Всички къщи и улици са буквално изсечени в планините.

Основните строители на укрепения град са били етрусите. Те се стараели максимално да запазят живота си от набезите на нашествениците.

Днес разходката през града Питиляно се е превърнала в пътешествие в миналото.

Нощта бе тиха. Не се виждаха звезди, защото облаците ги закриваха. Луната се показваше от време на време, а след това плътната тъмна маса на поредния облак отново я скриваше.

Температурата бе минусова, но не бе толкова студено. Студът бе толерантен и леко пощипваше само откритите части на хората, които се бяха престрашили да излязат по това време навън.

Меги се бе облегнала на перваза на прозореца, гледаше леко разклащащите се клони и разсъждаваше на глас:

– Когато бях по-малка лесно достигах до Бога. Открих Го в песните, които пееха в църквата, в детското неделно училище. Чувствах как вярата блика в мен докато се молех. А сега какво?

Меги вече бе пораснала и откри, колко лесно човек на такава възраст губи вярата си.

Припомни си историята за Тома и думите на Спасителят: „Не бъди невярващ, а вярващ“. Тя откри много прилики между себе си и този Христов ученик.

– Въпреки всичко аз му съчувствам, – каза си Меги. – Ето и Исус разбра съмнението на Тома. Това ме окуражава.

Тя въздъхна дълбоко и притвори очи.

– След всичките тези години усещам, че съм се загубила., но намирам утеха само при Бога.

Спомни си как майка ѝ я съветваше:

– Гледай на своите съмнения и страхове не като на проблем, а като възможност да търсиш Исус. Погледни колко много знаци е поставил в живота ти, че е с теб.

Очите на Меги се напълниха със сълзи.

– Господи, Татко мой, знам, че ме обичаш и ми прощаваш, – прошепна тя. – Ти си с мен, за да ми покажеш раните Си и да изцелиш моите. Боже помогни ми да използвам съмненията си, като начин да търся Твоето Слово и да раста в любов и във вяра.

Облаците плавно се пръснаха и луната се усмихна окуражаващо…

Първата в историята глоба за превишена скорост била на Уолтър Арнолд от Великобритания през 1896 г.

Той карал със скорост 8 мили, около 13 км/ч, при разрешена 2 мили в час, около 3 км/ч.

Полицаят се качил на велосипеда си, догонил нарушителят и му издал документ за глоба, която била един шилинг.