Първата в историята глоба за превишена скорост била на Уолтър Арнолд от Великобритания през 1896 г.

Той карал със скорост 8 мили, около 13 км/ч, при разрешена 2 мили в час, около 3 км/ч.

Полицаят се качил на велосипеда си, догонил нарушителят и му издал документ за глоба, която била един шилинг.

Беше тих и топъл следобед. Лятото беше в разгара си. Гошо и Румен седяха на сянка и разговаряха.

– Искаш ли да отидем за риба? – попита Гошо. – Сега край реката е прохладно.

– Аз не мога да ловя риба, – вдигна смутено рамене Румен.

– Хайде, ще те науча, – предложи Гошо.

– Добре, мога да опитам, – нерешително отговори Румен.

Гошо помогна на приятеля си да си набави всичко необходимо и му обясни какво трябва да прави.

Той специално наблегна:

– Трябва да си спокоен и търпелив, особено в момента, когато рибата захапе кукичката и започне да се дърпа.

Отидоха на мястото, което Гошо много обичаше. Там бе прекарал много часове, но се бе връщал в къщи с пълен сак с риба.

След много усилия Румен хвана „нещо голямо“. Той започна да дърпа въдицата толкова силно, че скъса въжето.

– Разбираш ли сега, защо казват, че риболовът и благовестието са еднакви“ – Попита Гошо.

Румен повдигна рамене.

– Всеки ден, понякога съвсем неочаквано ни се предоставя възможност да споделим Благата вест, – започна да размишлява на глас Гошо. – Това начинание ще бъде успешно ако има знание, търпение и най-важното желание.

– Да, но не всички хора откликват на този призив, – уточни Румен.

– Но има хора, които чрез него стигат до Бога.

А останалите?

– За тях изпраща други хора.

– Не всеки от нас има знания, търпение и смелост, – възрази Румен.

– Но можем да даваме всичко от себе си за благовестието, – възкликна Гошо. – Така Бог изпълнява Своето съвършено дело.

– Май трябва да съм много благодарен на тези, които не са се отказали да се молят за мен, – Румен наведе глава, – докато бъда  „уловен“ за Божиите спасителни истини.

Гошо наведе глава и събра дланите пред себе си:

– Господи, показвай ни как смело и търпеливо да споделяме своята история на повярването и как да не угасва вярата в нас, че ти ще доведеш докрай делото си.

– Ще последвам призива на Исус и ще стана „ловец на човеци“, – засмя се радостно Румен……

В Израел има повече от 75 градове и всеки има собствено име. Може би сте слушали за Тел Авив, но замисляли ли сте се какво означава това име? Не е далеч от Тел Авив се намира Гиватаим. Какво означава това име?

Всяко име е история.

Тел Авив (תל אביב) са две думи. „Тел“, което на иврит означава „малък хълм“, и „Авив“, което означава „пролет“. Тел Авив означава „малък хълм на пролетта“ или „хълм на пролетта“.

Името Гиватаим (גבעתיים) се състои от думата  “гив’а”, което означава „хълм“ и еврейската наставка „-аим“, която удвоява предхождащата дума.

Така че, Гиватаим означава просто „два хълма“, на върха на които е започнало строителството на града.

Според легендата, първият опит за изследване на космоса е направен от китайци преди много векове.

Чиновникът Уан Ху пожелал да напусне планетата в кресло с привързани към него хвърчила. За да го изстрелят слугите му запалили едновременно 47 барутни ракети.

Според една от версиите Уан Ху изгорял веднага, според други се отскубнал от земята и никой повече не го видял.

Въпреки че изследователи на китайската история смятат тази легенда за измислена, в чест на смелия чиновник нарекли лунен кратер Уан Ху.

При излитане и кацане в Юта и Уайоминг, на земята могат да се забележат истински големи стрелки. Оказва се, че подобни стрелки не са десетки, а стотици.

Дължината на всяка стрелка е не по-малка от 25 метра. Те са разпръснати от Западния бряг до Източното крайбрежие на САЩ.

Историята на тези стрелки е започнала на 20 август 1920 г., когато в САЩ е започнала да  функционира въздушна поща.

По това време не е имало авиационни карти и летците са се ориентирали по обекти на повърхността на Земята. Проблемът се състоял в това, че при лошо време или през нощта полетите били изключително опасни.

Пощенската служба на САЩ решили проблема,като създали земна визуална навигационна система, състояща се от наземни маяци, прожектори, който се простира от Ню Йорк до Сан Франциско.

На всеки 10 мили били излети бетонни стрелки, които били боядисани в яркожълт цвят, а в центъра ѝ поставяли  кули с въртящи се прожектори, т.е. вид маяк за самолет. Прожекторът се захранва с дизелов генератор, който се намира в основата на стрелката.

В началото на 40-те години на XX век се наложило системата да бъде закрита, металните кули били претопени, защото военната промишленост изпитвала недостиг от метал, а самите стрелки са останали и до сега.