Исландия предлага нов начин за справяне с вредните емисии и глобалното затопляне. Учени и инженери, работещи на големите електростанции в Исландия, за първи път превърнали емисиите на въглероден диоксид в камък.

Такива емисии с помощта на уникална технология „се изтеглят в земята“ и стават твърди. Това дава възможност за рециклиране на CO2 в земята, без риск, че отпадъците могат да проникнат във въздуха или да се взривят.

Hellisheidi в Исландия е най-голямото световно геотермално съоръжение, което осигурява енергия за Рейкявик. Енергия се получава за сметка на изкачване на вода нагрята от вулкан, която задвижва турбини. От това действие се изхвърлят вулканични газове, включително и CO2.

Пилотният проект Carbfix  превръща емисиите, които преминават през базалт, в камък. При преминаване на въглероден двуокис през базалтов газ, той се превръща в твърд базалт само 2 години.

Инженери и учени са разработили система за връщане на вулканичните газове, включително и въглеродния диоксид обратно в земята, и това е съвсем безопасно.

Американецът Боби Фишер е смятан за един от гениите в шахмата. Той станал първи в първенството по шах в САЩ на 13 годишна възраст.

През 1970 г. при легендарният сблъсък с Борис Спаски, Боби Фишер отнел от съветския гросмайстор световната титла по шах. Това бил неговия триумф.

Но за обща изненада, Фишер не продължил кариерата си. Той пожертвал голяма част от парите спечелени от победата си на църквата, а самият той живеел в евтини апартаменти. Боби Фишер водел скучен и посредствен живот.

Някои смятали, че шахматистът се страхува да не бъде победен и за това се е отдръпнал от шахмата на върха на славата си.

През 1990 г. между Фишер и Спаски се провел мач реванш. Състезанието трябвало да се проведе в Югославия, която по това време се считала за враг на САЩ.

Американските власти забранили на своя шахматист да отиде на състезанието там, като го заплашили с 10 години затвор.

Боби Фишер отишъл, спечели мача и получил 5 милиона долара.

След своя триумф, шахматистът прекарал остатъка от живота си в Япония, Унгария и Исландия.

Родината на киселото мляко е България.

Микрофлората на българското кисело мляко за първи път е изследвана от българския студент по медицина Стамен Григоров в Женева през 1905 г.

Най-големият популяризатор на киселото мляко е компанията Данон.

В Русия през 20-те години на 20 век киселото мляко се е продавало по аптеките като лекарствено средство под името „ягурт“.

Кухните на Исландия и Гърция също имат свои рецепти за получаване на кисели млека, но по консистенция те наподобяват меко сирене.

Първото плодово мляко е изобретено в Чехия.

Според заключенията на учените, публикувани в списанието на Clinical Psychiatry, повечето хора, приемащи антидепресанти могат да не бъде депресирани изобщо.
Учените са установили, че над две трети (69%) от хората, приемащи антидепресанти не отговарят на критериите за голямо депресивно разстройство, известно като клинична депресия.
Антидепресантите се предписват и за други психични разстройства. Но изследователите са открили, че 38 процента от тези, които приемат тези лекарства, не отговарят на критериите за обсесивно-компулсивно разстройство, паническо или тревожно разстройство и социална фобия.
Експерт по психични заболяване Howard Forman казва: „Ние всички имаме моменти на стрес, тъга или периоди на съмнение в себе си, но те не ни прави психично болни“.
Официално се препоръчва клиничната депресия да се диагностицира, ако човек има пет или повече симптоми на депресия за две седмици, в по-голямата част от деня или почти всеки ден.
Симптомите включват потиснато настроение; загуба на интерес или удоволствие от дейности; намаляване или увеличаване на теглото или промени в апетита; Безсъние или увеличава желанието за сън. Други симптоми: безпокойство или поведенческо инхибиране; умора или загуба на енергия; чувство за малоценност или прекомерна вина; затруднения при вземането на решения, или затруднена концентрация, мисли за смърт или самоубийство.
Данните също така показват, че най-често се предписват антидепресанти в Исландия, Канада, Дания, Швеция и Португалия, най-слабо в Чили и Южна Корея.

Оказва се, че водопади има не само на земята, но и под водата. Нима е възможно това?
Причината за възниквне на водопади под водата е разликата в трмпературата и солеността на отделни части от океана, а също и пропадането на морското дъно.
На такива места водата с по-голяма плътност се стреми към дълбоините и заема мястото на по-малко плътната водна маса. Така се получава водопад.
Съществуват седем дълбоки водопади, който са огромни по своите размери и са значително по-големи от своите земни братя. Възможно е те да са много повече, тъй като океанското дъно все още пази свойте тайни.
Между Австралия и остров Тасмания има дълбок водопад, който е висок повече от 400 метра и има ширина над 150 километра. В него се изливат 30 000 кубиески метра в секунда.
Руски специалисти са открили в Атлантика под водата много по-голям по размери водопад. За сега той се смята за най-големият на планетата. Водопадът разделя Исландия с Гренландия. На разстояние 200 км ледените води на Северния ледовит океан падат в Атлантическия в четирикилометрова издатина. Там се изливат 56 милиона кубически метра в секунда. Това е 350 пъти повече от обема вода, който има пълноводния земен водопад Гуаира.
Даже са се появили идеи за създаване на подводни електроцентрали. Дали това е фантастика или реалност, времето ще покаже.