Изследването е проведено в Университета на Мадрид през 2015 г.

Оказало се, че ранното посребряване на косата е белег за дълголетие. Учените поясняват, че цвета на косата помага да се поддържа веществото глутатион, което защитава организма от онкологии.

Излиза, че когато косата е в естествения си цвят се води война на два фронта: за цвят и срещу рака. Когато човек побелява, всичкият глутатион е насочен против смъртоносната болест.

Редица изследвания включват изучаването на взаимовръзката на феомеланин – кестеняв или червен пигмент и еумеланин – черен или кафяв пигмент със скоростта на разрушаване на клетъчните структури на оксидативния стрес.

За синтеза на меланина, оцветяващ ириса, кожата и косите е необходим глутатион, един от ключовите вътреклетъчен антиоксиданти.

Присъствието на глутатиона на високо ниво обуславя производството на феомеланин клетки, а в процеса на съединяване на  еумеланина, глутатион не участва.

В Япония е разработена технология за идентифициране на личността по електрическата активност на мозъка. За разлика от пръстови отпечатъци тя по-трудно се прави и не може да бъде открадната.
Новият продукт може да се използва като парола или дори ключ по подобие на пръстови отпечатъци или ириса на очите.
Мозъчните сигнали никой не може да открадне. Ако ги свържете с други биометрични показатели може да бъдат еднозначно идентифицирани.
Технологията е базирана на улавяне на специални ритми на електрическата активност в мозъка – вълна P-300, която може да се фиксира за по-малко от секунда след възприемането на звуци или изображения.
По време на експериментите, професорът показал снимки на студентите, пуснал им музика и записал мозъчната им дейност. В резултат на това, бил в състояние, с вероятност по-голяма от 90%, да установи идентичност на дадена личност, чрез електроенцефалограмата.
За използването на алфа ритъм на мозъка при идентифициране, отделни учени са се борили в продължение на години. Но професор Хидеаки Караяма е решил да отиде в другата посока. Той е убеден, че вълната P-300 е по-подходяща за това, тъй като тя е индивидуалната реакция на това, което са видели или чули хората и не може да бъде предизвикана по химически начин.

Разпознаване на лица, сканиране ириса и пръстовите отпечатъци това е вчерашния ден на биометричните науки. Сега учените работят върху по-напреднал метод за установяване на личността – миризмата на тялото.
Учените от Политехническия университет в Мадрид твърдят, че всеки човек има уникална миризма. И те са разработили устройство, което може да открие миризмата и идентифициране лице с точност от 85 %.
Разбира се, скоростта и постигната точност не е достатъчно висока за практическото използване на технологията, но учените се надяват да го подобрят в бъдеще.
Авторите обясняват, че снемането на пръстови отпечатъци и сканиране на ириса „е свързано с наказателно преследване“, така че много хора се плашат от тази процедура. В същото време признават, че откриването на миризмата се извършва без знанието на лицето и не изисква от него някакви активни операции, така че тази процедура изглежда да е по-приемлива.
Освен това, технологията за разпознаване на лица също страдат от ниска точност, така че новият метод не е много по-ниско от всички тях.
Изследователите смятат, че идентифицирането на физическите лица от тяхната миризма може да се използва на летищата, митниците и всяко друго място, където за идентификация обикновено се използват фотографи.

В ириса на човешкото око, няма пигмент със син или зелен цвят.

Единственият пигмент на оцветяване в очите е меланин. При определена концентрация на цвета, очите варират от светлокафяви до почти черни.

При ниско съдържание на меланин късите вълни на светлинния спектър не се поглъщат от мембраната, а се отразяват. В резултат на това отчитаме сини, зелени и сиви очи.

Този ефект се обяснява с Релеевското разсейване на светлината. То обяснява и видимия син и сив цвят на небето.

Тук има „крепостни стени“, малки палати, тържествени зали, коридори, парадни стълбища, впечатляващи скулптори, дело на природата. Всичко това можеш да видиш, ако се включиш в играта на въображението, като съзерцаваш пейзажа, който предлага природния резерват в Южна Испания. Това чудо на природата се нарича „Ел Торкал де Антекера“ и се намира в провинция Малага, на 130 км от Гренада.
Този пейзаж е започнал да се формира още в древността. На мястото на съвременна Андалусия са се плискали водите на праисторическия океан Тетис, получил името си от гръцката богиня на морето Тефида.. Територията на резервата е било недълбоко морско дъно, на което  е започнало натрупване на варовикови утайки. Измененията  на околните условия довели до образуването на слоеве с различна дебелина и състав.
В резултат на сближаване на европейския и африканския континент нивото на земната повърхност на Ел Торкал се издигнала на височина 1000 метра от морето. Особеностите на тези седиментни скали е, че калциевия карбонат, влизащ в техния състав, се разтваря във водата. Под влияние на дъжда и вятъра започнал процес на разпадане на варовиковата скала, който геолозите наричат „карст“. Именно този карстов пейзаж поразява посетителите със своята причудливост и разнообразни форми.
Ел Торкал се характеризира с богата фауна. Посетителите на резервата могат да видят ловко скачащи по стъмните склонове кози, тук обитават лисици, планински котки, зайци, невестулки, язовци, различни видове гущери и змии. В резервата се срещат 90 вида птици, 50, от които са прелетни. От растителността доминират предимно храсти, като глог, бодлив прещип, розмарин,  тук цъфти ирис и божур.
Накратко Ел Торкал е идеално място за любителите на птици, ботаници, биолози, геолози, романтици, както и за обикновените любители на природата. Тук има място за всички.