На 22-ри юли 1962 г. Египет е провел изпитания на балистични ракети със среден обсег. В „Мосад“ получили информация, че по проекта работят немските учени и инженери.

Исер Харел, директорът на  „Мосад“, бил уверен, че става дума за смъртна заплаха за Израел.

Първоначално немските специалисти започнали да получават заплашителни писма. Когато тези заплахи не довели до някакъв резултат, започнали атентатите.

Няколко от инженерите загинали при получаване на колети с експлозиви. Други от тях просто изчезнали.

Например на 11 септември изчезва Хайнц Крюгер – мениджърът на Мюнхен клон на компанията „Интра“ в Щутгарт, която е преставяла в Египет ракетните двигатели.

„Мосад“, дори успял да използва бившия германски саботьор, оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени, чиито колеги взели участие в египетския проект.

През март 1963 г., двама израелски агенти са били арестувани в Швейцария, докато се опитвали да наемат хора, свързани с проекта.

След това Израел започна да действа по-открито и обвинява Египет в създаването на неконвенционални оръжия.

Световното обществено мнение, включително и на германското командване поддържало израелците. Немските учени напуснали и програмата била сведена до минимум.

Въпреки това, във връзка с терористичните атаки, срещу които протестирал израелският премиерът Давид Бен Гурион, директорът на „Мосад“ Исер Харел бил освободен от длъжност.

Операцията била приключена от новият ръководител на разузнаването – генерал Меир Амит.

Ние сме привикнали да възприемаме вестниците като източник на информация, а в последно време като спам  в електронните си пощи.

Но за художничката Чи Хитоцуями вестникът не е просто хартия за рециклиране, а начин за самоизразяване.

Тя прави от тях невероятно реалистични скулптори на животни, които не изглежда като фигури от папиемаше, както сме свикнали да ги виждаме.

Тя завива влажният вестник, извива и залепва на ръка получените фитили, оформяйки различни фигури.

Това е истинско изкуство създадено от това, което ние възприемаме като боклук.

В чакалнята имаше няколко души. Те търпеливо чакаха реда си при зъболекаря. Ангел Стефанов скучаеше. През две минути поглеждаше часовника си. Времето за него течеше много бавно.

Погледна към масичката сложена в средата на коридора. Тя бе отрупана със списания и брошури.

„Защо да не разгледам някое списание, докато ми дойде реда?“ – помисли си Ангел.

Посегна към едно от списанията и в същия момент сред купа забеляза Библия. Грабна я веднага. Отвори на любимия си Яков и зачете.

Напрежението от деня бавно започва да избледнява, думите от Библията го изпълниха с мир.

Ангел бе постоянно зает. Ежедневието му бе много натоварено. За него бе цяло предизвикателство да намери време да чете Библията и да се моли. Та нали бе християнин?!

„Но имам достатъчно време за списания, които ми обещават щастие, как да живея здравословно, да правя това или онова, за да не остарявам, – усмихна се на себе си Стефанов“.

Изведнъж той осъзна, че не е толкова трудно да намери време за Божието Слово.

„Ако занимавам ума си с по-малко безполезни книги и списания, – замисли се сериозно Ангел, – ще има много повече време да чета Библията. А тя съдържа цялата информация, която ми е нужна“.

Той си спомни колко безцелно бе разгръщал списания и вестници, за да убие времето, когато чакаше някъде, а това време можеше да употреби за четене на Божието Слово.

„От нея мога да науча как да живея по-добре и как да намеря не временно, – мислеше си Ангел, – а вечно щастие. Ако следвам напътствията ѝ, земният ми живот ще се промени. Така ще се подготвя за вечния живот, който Бог ми е обещал да имам на небето“.

Ангел разбра, че срещата ми с Библията между куп от списания и брошури съвсем не е случайна. В живота му трябваше да настъпи промяна.

„Ще чета Словото, – взе решение Ангел в себе си, – ще търся Бога с цялото си сърце и със същата страст, с която досега съм се стремял към други земни и преходни неща“.

Това бе сериозно посвещение, но то обещаваше сериозна промяна в живота на Ангел Стефанов…..

С преглеждането на новините ние губим голяма част от своето свободно време. Буквално ставаме зависими от тях, като отделяме все повече  повече време за това. Нашите интереси се разширяват, като четем вестници и посещаваме новинарски сайтове в интернет.

Освен това, хората са склонни да възприемат по-емоционално негативната и отрицателна информация  и адекватно да реагират на нея.

Чувството на страх и присъствието на опасности спомагат за възбуждане на нервната система, те стават причина човек постоянно да бъде нащрек. В определени ситуации това предизвиква спасителни рефлекси, но сега това действа върху нас пагубно.

Новините основно са насочени да отразяват негативни събития. Убийства, катастрофи, терористични актове ….

Защо се случва това?

Защото ние сме по-отворени и възприемчиви към лошите новини, отколкото към добрите. Такава информация е режисирана и подадена не случайно.

Така благодарение на медиите, ние постоянно се намираме в състояние на силен стрес. При условие, че постоянно търсим новинарските програми и активно съпреживяваме всичко чуто в тях.

Ако по-рано не сте се замисляли върху това, време е да помислите. Гледайте или слушайте коя да е новинарска емисия.

Какво е съотношението между негативната и позитивна информация?

През 2003 г. адвокатите на Барбара Стрейзънд безуспешно се опитали да осъдят Кенет Аделман, който е публикувал на публично място няколко хиляди снимки на брега на Калифорния, където на една от снимките бил нейният дом.

До този момент снимката е изтеглен общо 6 пъти, а месец по-късно, с медийното отразяване на процеса броя на изтеглянията е надвишил 400 хиляди.

От тогава подобни опити да се премахне информация, което довежда до по-голямото ѝ разпространение, се нарича ефектът на Стрейзънд.