Не беше изложен на опасност от съдебно наказание. Бедността не беше надвиснала над него. Но ако се разкриеха някои обстоятелства, можеше да бъде презрян и щеше да стане позор за околните.

Ужасът да не бъде порицан изостряше паметта му. Силната памет принуждава човек да признае грешките си в миналото. Когато спомените засмърдят като отворена рана, миналото вече не е една отминала история, която може да се представи като подготовка за настоящето. Миналите грешки не са като обрулен плод от дърво. Те продължават да са пулсираща част от човека, която предизвиква тръпки, горчив вкус в устата и пристъпи на вина.

Съвсем нова форма беше придобило миналото му сега. Радостта беше изчезнала от живота му. Денем и нощем, без прекъсване, освен малка дрямка, спомените и страхът от предишният му живот се натрапваха пред очите му и той не виждаше нищо друго. Редуващите се външни и вътрешни събития се преплитаха. Дори и да се съсредоточеше само върху едното, другото не излизаше от съзнанието му.

Той отново се виждаше като млад човек в банка, с приятен характер, отзивчив и много добър в работата си. Тогава беше изявен млад член на калвинистка църква. Отново чуваше как го наричат „братко“. Виждаше се как говори на събранията. Спомни си, че възприемаше свещеническия пост като възможно жизнено поприще и проявяваше интерес към мисионерството. Това беше най-щастливия период от живота му. Би искал да се събуди и отново да се озове в онова време, а всичко останало да е само сън.

Малко хора се изявяваха като него по това време. Усещаше Божието водителство и виждаше признаците, че Бог го е създал с определена цел.

След това дойде промяната. Скоро беше поканен в един дом чието богатство се дължеше на преуспяваща търговия. Той усети нов повей. Мисълта, че е богоизбран, го подтикна към мисълта да обедини религиозните си заложби с успешния бизнес. Бизнесът се свеждаше до поддържане на заложна къща, преуспяваща по размах и печалба.

След запознаването с работата, той откри, че източник на изключителните печалби е безпрепятственото приемане на всякакви стоки, без строго документиране от къде идват.

Спомни си първите първите мигове, когато беше потресен от всичко това. Размислите върху тези неща доведоха до много молитва.

Бизнесът бе стабилен, с дълбоки корени, а печалбите бяха получавани от заблудени души. Къде беше границата?

Често си казваше: „Всевишния знае колко далече се намира моята душа от всичко това. Той разбира, че гледам на парите като средство да обработвам градината му“.

Метафори от подобен вид не липсваха в мислите му. Имаше и особени духовни преживявания, които го убеждаваха да запази работата си, като богоугодно дело.

Блясъкът на богатството се беше разкрил пред него, а потръпването стана някъде дълбоко в него. На него никога не му бе идвало на ум, че търговията има нещо общо със спасението на душите. И стана така, че той започна да води двойнствен живот. Бе убеден, че религиозната му дейност не бе несъвместима с поетата работа.

И сега, когато гледаше към миналото имаше същите доводи. Изминалите години ги бяха превърнали в плътна маса, претъпила нравствената чувствителност. Нещо повече. Сега, когато егоизмът се бе изострил, ала загубил вкуса си към наслада, душата му се изпълваше все повече със вяра, че прави всичко в името на Бога и е безразличен към собственото си облагодетелстване.

И все пак, ако можеше отново да се върне в младежката си нищета ….О, тогава би избрал да стане мисионер. Това за него беше истинското му призвание.

Вероятно има лицемери, които съвсем съзнателно парадират с вяра и чувство на преданост, за да заблудят света, но той не беше такъв. Той просто беше човек, чийто желания са по-силни от теоретичните му възгледи. Въпреки че с течение на времето беше съчетавал осъществяването на желанията си с възгледите си.

Благото, което би могъл да допринесе в името на Бога, през целия му живот, бе онзи маяк, давал насока на действията му. Че кой би могъл по-добре от него да използва парите и властта, която беше получил, от самия него? Кой може да се мери с него във възхвала за Божията воля? За него Божията воля беше нещо съвсем различно от неговата праведност. Тя налагаше да се разпознават враговете на Бога и да се използват само като оръжия на Божието дело или да се обезсилят, чрез лишаване от пари и влияние. Освен това, изгодно вложените пари в търговията, стават истински значими, когато се управляват от ръката на божи служител.

Всъщност подобни мисли не са по-малко свойствени за набожен човек, отколкото силните думи, прикриващи користни стремежи. Ако човек уповава на нещо друго, а не на собствената си алчност, неизбежно има съвест и ориентир, към който в общи линии се придържа. Този ориентир за него се свеждаше до служба на Божията воля: „Аз съм грешен и нищожен ….. само оръдие за употреба ,,,,. но нека бъда употребен“. Такъв беше калъпа, в който бе вкарал огромното си желание, да бъде значим и овластен.

А сега дойде мигът, когато възникна опасност този калъп да бъде напълно счупен и захвърлен.

Какво ли би станало ако с деянията, с които се бе примирил, за  да стане „по-силно оръдие“ на Бога, станеха повод да помръкне Божията слава? Ако това бе станало, той ще бъде изгонен от храма, като човек със съмнителни пожертвувания.

В зоопарка на Будапеща се е случило нещо много интересно.
На кадъра се вижда, как птица е паднала във водата и не може да се измъкне.
Мечката не остава равнодушна и се втурнала на помощ на отчаяната врана. Първо се опитва да я хване с лапи, но не се получава. След това я захапа решително със зъби и я измъкна от водата.
Всеки би си помислил, че мечката ще се възползва от ситуацията и ще се разправи с птицата. Но когато рунтавия звяр я изнесе на сушата, той изгуби всякакъв интерес към нея.

Благодарение на технологичния напредък, устойчивото развитие и прилагането на екологосъобразни технологии сега не се явява предимство само за организациите, с по-добро финансиране. Ярък пример за това е гимназия в Хонг Конг, която има изключително нисък бюджет. Въпреки ограничените си финансови ресурси, училището е получило сертификат за едно от най-„зелени“ училища по целия свят.
Това училище може да се похвали с вятърни турбини, соларни панели, LED осветление и дори зелени покриви. Green Building Council САЩ е удостоило училището с почетното звание най-зеленото училище на планетата.
Богатото техническо оборудване на училището се използва не само по предназначение, но и като пример в преподаването на екологична рационалност.
Повечето американски експерти са поразени от факта, че голяма част от оборудването е било инсталирано с прякото участие на учениците в извън класа програми.
Също така, училището има редица специални програми, като например програма за насърчаване на спестяване на електроенергия у дома, която е свързана с определени задължения на учениците извън училище.
Във всичко това, решаваща роля при създаването на подобни програми играят ентусиазираните преподаватели.
Така децата от семейства с ниски доходи, от малки могат да бъдат участници в използване на модерни енергийни технологии към, които много от тях имат силен интерес.

„САЩ трябва да запази своята уникална роля на незаменим нация в света“. До каква степен Вашингтон възнамерява да се намесва във вътрешните работи на други държави? За това президентът Барак Обама е говорил по време на обръщението си към възпитаниците на престижната военна академия в Уест Пойнт.
„По не малко показатели Америка е силна  по отношение на останалата част от света. Когато тайфун се устреми към Филипините, в Нигерия отвличаха момичета, а в Украйна хора с маски завладяваха здания
светът гледаше към Америка и чакаше нейната помощ. Мисля, че Америка трябва да поведе всички след себе си. Ако не поемем тази роля, то ще я вземе някой друг.
Обама е казал, че САЩ ще използва военна сила, когато това включва някакъв интерес. Дали тогава САЩ признава правото на другите страни?
На този въпрос Обама е казал, че след Втората световна война Америка е бил достатъчно мъдра, за да създаде организации за запазване на мира в света, такива като ООН. След това той споменал страни, които се намесват в международното право и международните институции, според него това били Русия, Иран и Китай.
Въпреки, че президента  е говорил за военна намеса, той е изразил мнение, че някои проблеми могат да се решат и по мирен начин.
„Нашата намеса да осигурим мира в другите страни, не означава, че това може да се  реализира по военен път. След Втората световна война станаха грешки и това не беше поради нашата сдържаност да се намесим с военна сила в дадената авантюра, тогава не обмисляхме добре последствията и не осигурихме международна поддръжка и легитимността на нашите действия, не говорихме открито на нашите граждани за необходимостта от жертва“.
Срещу обвинението, че САЩ не достатъчно се намесва чрез военни действия от думите на Обама е станало ясно, че бъдещата политика на САЩ ще бъде както никога до сега свързана с операции на интервенция.

Представители на правителството от Русия и Германия ще се срещнат, за да решат въпроса за създаването на морската защитена територия с една-единствена цел, да защитят уникалната екосистема на антарктическите води на море Уедъл.
Само преди едно десетилетие, експертна комисия за опазване на морските ресурси, изрази своя интерес към създаване на мрежа от защитени морски резерват в близост до Антарктида. Документите по проекта са готови за подписване, всичко е проектирано още преди повече от две години, но досега нищо конкретно върху тях не се е направило.
В момента, Русия и Германия официално с взели решение за разработка на необходимото по охраната на арктическия резерват. Провежданите разговори са с цел взаимно изгодно сътрудничество за привеждане на акваторията в нормално и безопасно състояние.