Движещ се паметник е разположен в центъра на Будапеща, точно в средата на реката.

Футуристичния вид на железния велосипедист не стои просто във водата, той върти и педалите.

Задвижването му става благодарение на естественото течение на водата.

Скулптурата представлява ефектен модел на обикновена водна мелница.

Будапеща е един от най-младите градове в света. До 1873 г. този град изобщо не е съществувал.

Той се е образувал от сливането на няколко унгарски градове: Пеща, разположен на източния бряг на река Дунав, а също Буда и Обуда, намиращи се на западния бряг на реката.

Трамвайна линия в града през XXI век е станала най-натоварените в света. Интервалът време на пристигане на трамваите  в пиковите часове е на 60-90 секунди.

Оказало се, че тролейбуси в столицата на Унгария са се появили през 1949 г.

Интересното е, че на първия тролейбус са дали номер 70, защото в тази година се отбелязвал 70 годишния юбилей на И. В. Сталин.

До сега тролейбуси с номера под 70 така и не се появили.

В зоопарка на Будапеща се е случило нещо много интересно.
На кадъра се вижда, как птица е паднала във водата и не може да се измъкне.
Мечката не остава равнодушна и се втурнала на помощ на отчаяната врана. Първо се опитва да я хване с лапи, но не се получава. След това я захапа решително със зъби и я измъкна от водата.
Всеки би си помислил, че мечката ще се възползва от ситуацията и ще се разправи с птицата. Но когато рунтавия звяр я изнесе на сушата, той изгуби всякакъв интерес към нея.

Авторите на рисунки в пещерите, по-добре са познавали анатомията на четириногите, отколкото повечето съвременни художници и са направили по-малко грешки при изобразяване на ходещи мамути и други бозайници.
Известният американски фотограф Едуард Мейбридж е издал многотомен труд за движението на животните, където са систематизирани даните, получени при изучаване на фотографии на ходещи или бягащи четвероноги. Тази работа е станала отправна точка за много учебни пособия по художествено изкуство и биомеханика.
Група учени от университета в Будапеща проверили доколко пещерните живописци са разбирали от устройството на животните, които рисували.
За целта те събрали повече снимки на скални рисунки и съвременна живопис и ги анализирали от гледна точка на движението на четириногите бозайници. Древните хора по-добре са рисували животните от съвремените художници.
Учените обясняват, че почти всички бозайници, с изключение на приматите, са разработили специална стратегия за движението при ходене. Обикновено животните отделят или докосват с крака земята при строга последователност. Първо прави крачка левия заден крак, след това левия преден и едва след това десния заден и десния преден. Такава последователност осигурява максимална стабилност на тялото в движение и не дава на четвероногите да паднат.
Оказало се, че древните художници са добре запознати с анатомията и механиката на движение на четириногите, които са нарисували. Според изчисленията на учените, пещерните живописци коректно са нарисували мамути и други животни до 54% от скалните рисунки.
От друга страна „конкурентите“ от Средновековието и Новото време са допуснали около 83,5% грешки в изображенията.
Учените предполагат, че подобна разлика в майсторството на съвремените и пещерните художници може да се обясни с това, че последните са ходили на лов за животни, които са изобразявали.
По всяка вероятност древните живописци дълго са наблюдавали движенията и анатомията на своите бъдещи жертви, знания които те пренесли в своите рисунки. Повечето от съвременни художници не са обременени от тези изисквания, което обяснява и големия брой грешки в работата им..