Когато любовта се разбие на остри камъни, бъдещия живот, още много години тече по инерция. Болката си взема своето, а ти срещаш друг.

Радка се запозна с добро, но тъжно момче. Той бе затворен някак в себе си. Не умееше да се смее.

Този тъжен младеж се казваше Антон. Явно бе преживял нещо, което силно го бе разтърсило.

– Три години и половина тъгува за не състоялата се сватба. Душата му, особено в неделя, го тегли към гробищата, където почива любимата му Ана, – сподели майката на Антон с Радка.

Тя беше добра жена и харесваше Радка. Веднъж между двете се състоя сериозен разговор.

– Радке, ти си добродушна и мила девойка. Боли ме като те гледам как страдаш. Два пъти повече ме боли за сина ми, като знам от какво страда и той.

Радка само въздъхна.

– Той все още обича Ана, – продължи майката на Антон. – Тя беше красиво и нежно създание. Всички я обичахме, но се случи беда. Тя катастрофира преди четири години, малко преди сватбата им с Антон. Може би не трябва да ти го казвам, но не мога повече да мълча. Той те уважава и те цени, но ….

Радка прекрасно разбираше всичко. „Ох, тази любов“, – помисли си тя.

Страшно е, когато се намираш  в центъра на огъня ѝ.

Тъжният младеж не беше дошъл на себе си от сполетялата го мъка, но Радка реши търпеливо да го чака дотогава, докато душата му се успокои.

Всички тези думи сочат към една дълбока промяна и начало на нещо неочаквано.

Било е непоносимо задушно, но внезапно е подухнал силен вятър и е премахнал тази задуха, а присъстващите дълбоко поели обновения въздух.

Всичко вкиснатото и стоящото в блатото се превърнало в живот. В закрития хоризонт, в тъгата и мрака се взривила светлината на любовта, обещанието за свобода и огъня на творчеството. Всичко се обновило.

Това са слаби човешки думи, които само намекват за това, което е станало в центъра на християнството. Вярата в идването на Божия Дух одухотворява живота, води до победа над всяко робство, инерция и ограниченост.

Христос каза на учениците си за това пришествие на Утешителя и че човеците трябва да Го приемат.

След този тайнствен „трети час“, всичко добро и истинско в християнството живее с вяра чрез Святия Дух, с опита от неговото идване и неизреченото, със светлината и радостта от общението с Него.

На този велик и славен ден Петдесетница Църквата празнува тази вяра и опит.

При наблюдение на движещ се автомобил на видео ни се струва, че колелата му се движат назад.

Това е проява на стробоскопичния ефект, които се обуславя от инерцията на зрението.

Може да се избере скорост на движение до 1/24 от секундата, това е стандартната продължителност на един кадър от филм. Тогава колелото ще направи няколко оборота, но за малко няма да достигне своето предишно положение.

Тъй като човек се ориентира по спиците на колелата, при него възниква усещане, че те бавно се въртят в обратна посока.

Това явление може да се наблюдава и в реалния живот. Например, през нощта на улицата, която се осветява от лампи с нискочестотна пулсация.

Вечерята беше привършила, но те седяха край масата и още бъбреха.

– Татко, – Боби неспокойно се въртеше на стола си, – всички книги от Библията първоначално са написани на различни езици, а после са преведени и на нашия език.

– Така е, – съгласи се бащата. – Римокатолическата църква се е опитала да забрани преводите. Не са искали хората като нас да четат Библията и да спорят със свещениците.

– Добре тогава, – подскочи Боби, – а къде са оригиналите?

– Какви оригинали?

– Оригиналните книги на Библията, написани на еврит и гръцки. Къде ги държат?

– Нямаме истинските оригинали, – поясни бащатата, – имаме само копия.

– Къде са копията тогава?

– На различни места в манастири, музеи, ….

– А не трябва ли да са на едно място?

– Има повече от едно копие на всяка книга и някои от тях са по-добри от други.

– Как може едно копие да е по-добро от другите? Не трябва да са различни, – изрази несъгласието си Боби.

– Различни са поради човешките грешки.

– Тогава кое  копие е вярно? Как да ги различаваме?

– Това става чрез текстово изследване. Сравняват се различни версии и се излиза с най-вероятностния текст.

Боби се ококори.

– Искаш да кажеш, че няма една неоспорима книга, в която са Божиите думи?! Хората спорят  и преценяват сами?

– Да.

– А от къде знаем кои са прави?

Бащата се усмихна, явно Боби го бе притиснал здраво до стената.

– Вярвам, – каза бащата, – че ако работят със смирение пред Бога, Той ще ги напътства.

Майката на Боби не се стърпя и се обади:

– Не спори с баща си! Още си момче, нищо не знаеш.

– Остави го, Диди. Нека пита, – бащата реши да успокои обстановката. – Имаме вяра, че Бог може да направи така, че Словото Му да достигне до нас във формата, която Той иска.

– Защо Бог не е помогнал на писарите да не правят грешки в копията, – още по неспокойно Боби се завъртя на стола, – ако наистина е искал да научим Словото Му?

– Някой неща не са ни дадени да ги разбираме, – каза баща му.

Боби беше набрал инерция и продължи:

– Ако преписвачите са правели грешки, защо да не ги правят и тълкувателите на текстовете?

– Трябва да вярваме, Боби!

– Трябва да вярваме в Божието Слово, а не на професорите по гръцки, – начумерено констатира Боби.

Майка му прибра няколко посивели кичури от челото си и се обърна към Боби:

– Значи ти си прав, а другите грешат?

Това силно жегна момчето, защото забележката бе напълно справедлива. Той знаеше, че не е по-мъдър от останалите.

– Разсъждавам само логически, –  запротестира Боби.

– Ох, тази твоя логика, – кимна майката с глава.

Боби наведе главе и остана насаме със мислите си.

Подпандопию не можа да спи цяла нощ и реши да посрещне изгрева на слънцето на покрива. В същото време си науми да провери колко точно е отбелязано времето на изгрева в неговият календар. За целта си взе часовник и лист хартия с днешна дата. На листа пишеше 5 часа и 6 минути.
Точно в посочения срок се появи първият слънчев лъч над хоризонта. Селото на Подпандопию се намира близо до Петербург. Слънцето тук не се издига високо, а се насочва под не голям ъгъл спрямо хоризонта. За това Слънцето постепено се появява зад хоризонта и изпълзява малко страни от него. Красиво зрелище.
Когато долния край на слънчевия диск се появи на хоризонта Подпандопию погледна отново часовника си. Той показваше 5 часа и 12 минути.
– Интересно, чудеше се на глас Подпандопию, – ами ако светлината се задвижи много бързо, т.е. моментално? познание, За сега тя идва до нас от Слънцето за 8 минути.
Въпрос: Кога в селото на Подпандопию ще изгрее Слънцето, ако светлината се разпространяваше моментално?
Ваш ред е да се понапънете малко и да помислите. Въпроса може да ви се струва несъществен, но такива „дребни и незначителни“ въпроси са отваряли врата към познанието.
Отговор: 5 часа и 13 минути или 5 часа 6 минути.
Коментар: Защо изгрева не става по-рано? Работата е там, че не Слънцето се върти и осветява Земята, а Земята се върти и Слънцето я залива със слънчева светлина. За колко време ще дойде до нас светлината за миг, 8 минути или 8 години това не играе съществена роля.
Най-важното е, че ние виждаме всички обекти на хоризонта по-високо, отколкото са в действителност. Това се нарича атмосферна рефракция Атмосферното пречупване е вследствие от разликите в скоростта на светлината и атмосферата. Тъй като светлината е вече разпределени моментално, пречупване няма. Това означава, че обектите в близост до хоризонта ще  „се появят“ на 35 ъглови минути. Слънцето има ъглов размер около 30 ъглови минути и ще „изплава“ на хоризонта от 5:06 до 5:12, т.е. за 6 минути. За преодоляване на допълнителните 35 минути “ загубени „, поради липсата на пречупване, трябва да се прибавят още 7 минути.
По този начин, ние виждаме изгрев в 05:06 ч. + 7 = 5:13 мин.
Ето един парадокс. Светлината се ускорява и изгрева се забавя.
Забавянето на светлина в среда се дължи на факта, че светлинните вълни вместо да преминават през срядата, се срещат с атомите й, което води до отклонения на електроните. Тези колебания на свой ред предизвикват ново излъчване. Този процес няма да забави скоростта на вълната ако електронните нямаха маса и следващата я инерция. Това означава, че  светлината емисия „избутва“ електрона, той „отмества“ за не-нулево време и води до ново излъчване като предишното.