За рождения си ден Петър получи лабрадор ретривър. Името на кучето веднага бе измислено:
– Ще се казва Дон, – заяви твърдо Петър.
Кучето често се въртеше около момчето. Лягаше до него, седеше в краката му, а понякога се излежаваше на дивана и наблюдаваше внимателно какво прави Петър.
Един ден концентрирал се над уроците си, Петър дочу звук от разкъсваща се хартия. Когато се обърна той видя, как Дон го гледа виновно, а от устата му висеше къс хартия.
– Какво си направил? – скара му се Петър. – Това е тетрадката ми за домашни упражнения по математика. И си откъснал точно задачите, които писах преди малко. Ох, трябва да ги напиша наново.
Още същия ден Дон бе заведен при ветеринарния лекар.
След прегледа ветеринарът погали кучето и обясни:
– Тъй като Дон губи млечните си зъби и му растат постоянни, той си успокоява венците като дъвче почти всичко. За това трябва да го наблюдавате.
– За да съм сигурен, че не гризе нещо, което може да му навреди, – тежко въздъхна Петър.
– Да, нужно е, – усмихна се лекарят.
Желанието на Дон да дъвче и отговорността да бъде наблюдаван, накараха Петър да се замисли:
– Какво „дъвчем“ в умовете и сърцата си? – запита се той. – Обмисляме ли внимателно с какво храним душата си, когато четем, сърфираме в мрежата или гледаме телевизия?
Изпълвайки се ежедневно с Божието Слово ние израстваме духовно и се оприличаваме все повече на Христос.