Какво странно име за село – Гълъбец, но казват, че имената понякога са свързани с нещо забележително в селището. По онова време там имаше много красиви гълъби. На големи ята кръжаха над селото.

Понякога кацаха на площада и почти изпълваха плочките му. Хората дружелюбно ги гледаха. Само децата ги подгонваха, като се мъчеха да хванат някое от тях. Но къде ти, те бяха неуловими.

Вечер гълъбите нощуваха в камбанарията.

Една вечер сатана изкуши местния свещеник:

– Знаеш ли колко хубава чорба става от тези пернати?

Свещеникът се прекръсти и помоли Всевишния за прошка. След това сложи стълбата и се закатери към камбанарията, където току що бяха се приютили гълъбите.

Когато го усетиха, птиците се изплашиха, разхвърчаха се и вдигнаха голям шум. Свещеникът трепна, оплете се в расото си и полетя надолу с главата. За щастие Божият служител се оплете във въжетата на камбаната. Той висеше надолу с главата и чакаше смъртта си.

Когато се опитваше да се освободи, камбаната огласяше селото. Стигна се до там, че дори малко да мръдне, камбаната пак биеше.

Селяните обезпокоени от този звън, хукнаха към църквата, за да разберат какво става.

Който влизаше в църквата изненадано отваряше уста. Техният изповедник висеше оплетен във въжетата, а расото покриваше главата му.

Жените се развикаха:

– Грях, голям грях! Нещо лошо ще се случи!

Мъжете бързо намериха стълба и спасиха свещеника си от явна гибел. А той ни жив, ни умрял, беше пребледнял, целия трепереше и едва шепнеше:

– Дяволска работа. Той ме измами. Като грешник щях да умра. Що ми трябваше да се хващам на въдицата му?!

Един ден един млад човек, студент от елитен университет каза:

– Има много пътища към спасението и небето. Искреността е ключът към постигане на небесата. Можете да вярвате, каквото си искат, стига да сте искрени.

Прав ли е? Достатъчно искрен ли е? Или човек може искрено да сбърка?

Библията много ясно казва, че свободата от греха идва само чрез Исус Христос.

“ Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“.

„И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име [Христос] дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“.

Когато определяме Спасението, като помилване, трябва да добавим и „чрез смъртта на Исус Христос“.

Кой се нуждае от Спасение? Всеки е съгрешил и осъден на вечна смърт или отделян от Бога.

„….. душата, която е съгрешила, тя ще умре“.

„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса“.

Уил Роджърс описва ситуация, при която при преместването на елементи от едно множество в друго увеличава средното значение на двете.

Това може да изглежда парадоксално, но всичко си идва на мястото, когато се представят две групи от числа, където всеки елемент от първото множество е по-голям от елемент във второто множество.

Името на парадокса възниква от приписаната на комика Уил Роджърс шега за това, че жителите на Оклахома, които се преместват в Калифорния, увеличава средната интелигентност на двата щата.

Повторение на тази фраза е направена от министър-председателя на Нова Зеландия Робърт Малдон за новозеландците, емигриращи в Австралия.

Да разбереш какво означават имената на един или друг народ, е един от най-добрите начини, да си изясниш неговата култура.

Какви имена дават на своите деца съвременните израилтяни?

Дали все още са на мода класическите библейски имена или някои от тях ги заменят със съвременни ивритски?

Ето четири от най-популярните израелски имена в последната година:

Ори (אורי): Изключително популярно за момичета и момчета, то е сравнително ново ивритски име, което означава „моя светлина“.

Йосиф (יוסף): Това е класическо мъжко име от Библията, популярно е в продължение на много години. Това е оригиналната ивритска форма на името “Йосиф”, така се е наричал 11-ят, любим син на праотеца Яков.

Буквално то означава „той ще добави“, може би това е отговор на молба към Всемогъщия, да „добави“ още един син в семейството.

Тамар (תמר): Разпространено в Израел женско име с библейски произход, което се превежда като „финикова палма“. Както много ивритски имена, става популярно в началото на 20 век, то е име, което подчертава връзката на еврейския народ със Земята на Израел.

Авигайл (אביגיל): Още едно класическо библейско име. Така се  е наричала една от жените на Давид.

Подобно на много ивритски имена, то започва с наставката „ави“, означаваща „моя баща“, имайки се предвид Бог.

Втората част „гайл“ означава радост, т.е. цялото име като цяло означава „Моя баща се радва“.

Това е един от най-старите градове в Южна Америка. Той е основана от испанските колонизатори на 15 август, 1537 г.

Денят в който е основан града, е съвпаднал със християнският празник Успение Богородично, за това първоначалното име на бъдещата парагвайска столица звучало така: „Сиудад де Нуестра Сеньора Санта Мария де ла Асунсион“, което в превод от испански означава „Град на Успение на нашата госпожа Св. Мария Богородица“.

След това името значително се съкратило на до Асунсион, т.е. „Успение Богородично“.

До наши дни се е съхранила оригиналната планировка на кварталите,  както и архитектурата на къщите от началото на епоха на колониализма.

След края на Втората световна война, в която Парагвай е обявила своя неутралитет и не е взела участие в нея, Асунсион е станал убежище за редица бивши офицери на хитлеристка Германия. Там те се криели от правосъдието за извършените от тях престъпления.