В наши дни има много варианти, когато искате да проверите приятеля си за алкохол, преди да седнат с него в автомобила Да вземеш кръв от пръста му е най-точния от тях.

Но сега изследователи от Университета Калифорния в Сан Диего са разработили временна електронна татуировка, която може точно да определи съдържанието на алкохол в човешката пот за няколко минути.

До сега такова устройство не е било достъпно.

Преди са измислили трансдермални, проникващи в кръвта през кожата, гривни с подобна цел. В очакване да се получат резултатите може да се чака няколко часа.

А новото устройство, наречено Wang Mercier, не само е по-малко тромаво, но по-малко са и разходи по него.

Състои се от временна , гъвкава татуировка, която се прилепва към кожата и печатната платка с размер по-малък от дъвка е прикрепена към татуировката с помощта на магнити.

Инженери от Мелбурския кралски технически университет са създали капки от разтопен метал, които могат да се движат самостоятелно.

Учените планират да ги използват за производство на електронни схеми и компоненти, които са в състояние да се променят и да създават нови форми.

В серия от експерименти учените сложили капки от метала хелий във воден разтвор на соли с определено ниво на киселинност.

Чрез промяна на химичните свойства на разтвора, изследователите са успели да принудят капките да променят формата си и да се преместват във всяка посока. При това те не са използвали външни механични, електронни или оптични стимулатори.

Инженерите са успели да създадат различни устройства. Например, движещи се обекти, превключватели и помпи, чиято работа се основава на взаимодействието на металните капчици и разтвора.

Според учените, тяхната разработка ще помогне в бъдеще да се използват течни метали за създаване на дисплеи и елементи на електронни устройства.

В крайна сметка, учените настояват, че ще бъде възможно да се построят хуманоидни роботи, които приличат на T-1000 от серията филми „Терминатор“.

Бугенвил е остров в Тихия океан, владение на Папуа-Нова Гвинея.

Открит е от френския пътешественик и изследовател Луи Антоан де Бугенвил, за това е наречен в негова чест.

Островът е образуван е от вулканична дейност.

Днес населението от папуаси-бугенвили се стреми към независимост та на остров Бугенвил от държавата Папуа-Нова Гвинея.

Природата на острова е типична за екваториалните ширини. Срещат се редица животински и растителни ендемити, включително и райска птица.

Островът е един от най-големите световни медни находища, там се добив и злато.

Местните жители на остров Бугенвил имат една от най-късите азбуки в света: само 12 букви, които предават 11 звуци.

Изследователи от университета в Кеймбридж са разработили най-микроскопичния двигател в света, с размери само няколко милиардни от метъра, който използва светлината за енергия.

Наноразмерният двигател може да се превърне в основа за бъдещи наномашини, които могат да се движи във вода и в живи клетки.

Прототипът се състои  от малки заредени частици на златото, свързани помежду си температурно чувствителен полимерен гел.

Когато нанодвигателя се нагрява до определена температура с помощта на лазер, той произвежда голямо количество еластична енергия за част от секундата, така че полимерното покритие изтласква всичката вода и се пресова. Този ефект кара наночастиците на златото да се сближат една с друга в плътни клъстъри.

Когато устройството се охлади полимерите събират вода и се разширяват, наночастиците на златото бързо се уголемяват.

Това е като експлозия. Стотици златни топки летят в милионна част от секундата, когато молекулите на водата раздуват полимерите около тях. Ние знаем, че светлината може да се загрее водата достатъчна за захранване на парни двигатели. Но сега можем да използва светлина за задвижване на бутален двигател на нанониво.

Освен това, новият метод е невероятно прост. Силата на тези малки устройства е няколко пъти по-голяма, отколкото на преди това изработените апарати.

На единица тегло нанодвигателят е почти сто пъти по-добър от всеки друг двигател или мускул.

Освен това, тези устройства са биосъвместими, икономически ефективни и имат ниска консумация на енергия.

От НАСА искат да отглеждат картофи на Марс. За сега експертите правят експерименти върху почвата на перуанската пустиня. Учените са възпроизвели условията на Марс и са насадили 65 сорта картофи в Перу.

Знае се, че от НАСА планират да изпратят хора на Марс в близкото бъдеще. Много препятствия, стоят на пътя на мисията.

Един от най-големите проблеми, вероятно ще бъде достатъчното количество хранителни запаси.

НАСА работи с Международния център по картофите в Перу, за да възпроизведе условията на Червената планета. Учените смятат, че почвата на Марс наистина има хранителни вещества, които са необходими за оцеляването на растенията.

При експериментите изследователите се опитват да намерят онзи тип картофи, които са подходящи за отглеждане в извънземна среда. И ако всичко върви както трябва, хората на Марс наистина ще ядат картофи.