Тази зърнената култура се различава от обичайния цвят, вкус и област на приложение.

Царевица с цвят на „патладжан“ расте традиционно в Перу или Южна Америка.

По данни на изследователи от корейския Университет Ханрим антоцианите, съдържащи се във лилавата царевица, възпрепятства развитието на бъбречни заболявания и предпазват от диабет.

Топлолюбивата царевица вече се отглежда в суровите условия на Урал.

За сега този вид царевица не може да се консумира, защото има горчив вкус и дава по-малко реколта от обичайното.

В близките 5-7 години учените ще „обучат“ лилавата царевица да узрява в уралския климат. Тя ще бъде използвана за храна на животните, на които ще им хареса горчивия ѝ вкус.

Томският инженер изследовател Тимур Мускунов е създал „електронен нос“.

Уникален газов анализатор е в състояние да направи оценка на качеството на храната, козметиката и медицински продукти, диагностицира заболявания на човека по издишаните газове, дори идентифицира опасни взривни вещества и наркотици.

Устройството анализира газовата сместа с помощта на полупроводников сензор.

Миризмата се определя от комбинация на съществуващите газове в атмосферата. Проводимостта на полупроводниковия сензор се изменя при отлагане на молекули на газа от атмосферата. Това позволява да се определи тяхното присъствие.

Направеният сензор реагира на едни газове, а на други не.

С „електронен нос“, учените са се опитали да се определи свежестта на плодове и зеленчуци, които отделят сероводород, амоняк и други газове. Колкото повече са вече на края на годността си, толкова повече такива газове те отделят.

Една част от експерименталните ябълки учените поставили в хладилник, а друга оставили в стаята.

След 12 часа „електроният нос“ установил, че плодовете оставени в стаята отделят от очакваните газовете много повече, отколкото тези в хладилника.

За сега устройството все още се тества, но скоро ще бъде произвеждано и пуснато на пазара.

Хиляди нанотръби от нитрат на бора, които са тънки, колкото човешки косъм, ще помогнат да се строят по-здрави изтребители и космически совалки.

Група изследователи са идентифицирали силата на взаимодействието между нанотръбите от нитрад на бора – BNNTs с епоксидната смола и други полимери.

Учените са установили, че BNNTs под формата на полиметилметакрилат  – РММА е много по-здрав в сравнение с въглеродните тръби от същия полимер. По-силното взаимодействие означава, че при по-голямо натоварване, то може да се прехвърли от полимера на нанотръбите.

По този начин, на крилата на самолети и корпуса на космическите кораби, изработени от композитни материали могат да бъдат леки и икономични, като същевременно запазват здравината си, необходима за полета.

Освен това, BNNTs са добра защита срещу космическата радиация, което ги прави идеален градивен материал за космически кораби.

Кучетата копират мимиките на лицето на някой друг индивид. Този феномен се нарича ‘емоционално заразяване“.

Подражанието на поведението е основна форма на емпатия, когато индивида споделя емоциите на друг.

Да се изучат мимиките на хората и кучетата е сложно, защото те имат различни лицеви мускули.

Ако куче играе с друго куче, може да се види мотивацията и емоционалното състояние на другото куче. Първото имитира израза и движенията на второто.

Кучетата са много по-социални за разлика от котките.

Кучетата могат в известен смисъл също „улавят“ човешки емоции, но не на всички хора, а само на своите стопани, защото много добре ги познават.

Изследователите са убедени, че кучетата повече копират поведението на познати. Средно 77 процента от кучетата са показали „висока степен на емпатия“.

Покачването на температурата, според изследователите, може да има голямо влияние върху околната среда.

Проведените изследвания са използвали комбинация от показанията за температурата от сателитни и наземни измервания за 235 езера на шест различни континенти.

Според изследователите, този метод на наблюдение, заедно с различни географски природни образци, осигурява най-пълна картина за това как температурата на езерата се променя в глобален мащаб.

Средната температура в езера се е увеличила с 0.61 градуса по Целзий за 10 години. Въпреки че тази промяна може да не изглежда значителна, скоростта на затоплянето е  много по-висока от тази в океана или в атмосферата, а това може да има дългосрочни последици.

Изследователите прогнозират, че продължаващото нарастване на температурата на езерата ще доведе до увеличение на водораслите с около 20 на сто през следващия век, намаляване на кислород във водата, увеличаване на токсичността за риба и животни.

Освен това, увеличаването на температурата може да доведе и до нарастване на емисиите на метан до четири процента през следващото десетилетие.

Увеличаването на температурата е по-слабо изразена в топлолюбивите тропически езера, но дори и с тези данни, това е сериозен проблем, който има отрицателно въздействие върху рибата.

Сериозни последици се очакват в области като на Великите Африкански езера, където рибата е основен източник на храна.