Причината за обикновената мълния по време на гръмотевична буря е предмет на научни изследвания, а природата на вулканична мълния е още по-неясна.
Една от хипотеза предполага, че изхвърлените магмени мехурчета или вулканична пепел са електрически заредени и при придвижването им възникват такива разделени области.
Освен това, вулканичните мълнии могат да бъдат предизвикани от предполагаеми заряд, които се сблъскват с вулканичната пепел.

Здравните експерти заявиха, че в повечето случаи, ваксинацията срещу грипа е загуба на време, отчитайки, че тази зима ще се защитят от грипа само около 3% от ваксинираните хора.
Това становище бе изразено от британски експерти, които твърдят, че тъй като вирусите постоянно мутират, всяка ваксина, разработена за профилактика на болестта, остава в сила само за една година. В този случай, не само във Великобритания, но и други страни годишно харчат за противогрипна ваксина солидна сума пари.
Заключенията на британските експерти са направени въз основа на резултатите от научните изследвания, в който са взели участие 1314 пациенти, които са носители на вируса на грипа. Само 3% от тях са носители на щама H3N2, от който се осъществява масовата ваксинация. Телата на 97% от участниците в проучването са били поразени от мутирали щамове.

Този човек имаше само един бъбрек, а в медицинският му картон не беше отбелязана бъбречна операция. Докато умиваха какво да правят телефона извъня:

– Казвам се Ралица Петрова и работя като хирург в санаториум високо в планината. Бих искала да поговорим за Сашо и това, което ви е изненадало.

Тихомиров се уговори с жената, как да стигне до санаториума и тръгна.

Когато пристигна дърветата бяха изгубили сенките си и тъмнината напредваше с бавна крачка.  На вратата го срещна слаба, средна на ръст жена, с прошарени коси и усмихнато лице.

– Преди три години Сашо дойде тук. Беше извървял пеша целият път до тук. Изглеждал уморен и сестрите решили, че е за спешното, но той им казал:

„Аз се чувствам добре и съм напълно здрав. Мога ли да поговоря с някой лекар от отделението за трансплантация?“

Поискал да даде единия си бъбрек.

Попитали го: „На кого искате да го дадете? На болно дете, роднина или приятел?“

Той казал, че няма значение, искал да даде бъбрека си на някой, който имал нужда от такъв.

Тогава ме извикаха от отделението. Пред мен стоеше клошар на средна възраст, с започваща да побелява коса. Така се запознах със Сашо.

– Вие приехте ли „спонтания“ му дар? – попита Тихомиров.

– Отпратихме го веднага, – каза Ралица. – Казах му, че не можем да направим това.

– После е идвал пак? – бързо се досети Тихомиров.

– Да, идва още два пъти. На третия път ме попита: „Какво означава думата филантропия?“

– А, ….любов към ближния, – смотолеви набързо Тихомиров.

– Тогава тои ми каза: „Защо само на богатите е позволено да обичат ближния си? И аз искам да съм филантроп“. Беше решил по този начин да помага на хората. Убедих се, че говори искрено. Направихме му изследвания и всичко беше наред.

– А той как се държеше, не забелязахте ли нещо нередно в държанието му? – попита Тихомиров.

– Направихме му и психологически тестове, – каза Ралица. – Беше напълно нормален и способен сам да вземе такова решение. Но постави едно условие.

– Условие? – Тихомиров погледна косо жената.

– Трябваше да му се закълна, че това ще остане тайна и на никого няма да кажа. Не искаше пациентът да се чувства задължен към него. „Никаква слава“, така ми каза.

– На кого присадихте бъбрека? – попита Тихомиров.

– На една жена и всичко мина много добре.

– А, той разбра ли? По-късно видяхте ли го?

– Потърсихме го за да му благодарим, това беше един прекрасен жест от негова страна, но той си беше тръгнал без да се обади на никого.

Това беше направо невероятно, за напълно непознат човек да жертваш бъбрека си. И все пак някой го беше направил, безплатно.

Той седеше пред лекарят спокойно, без да очаква нещо хубаво от изследванията. Сивите му коси покриваха по-голяма част от бледото му лице.

– Значи е смъртоносно? – попита той лекарят.

– Ами …. – лекарят сведе поглед, чудейки се как да смекчи нещата. – Не бих го нарекъл смъртоносно.

– Но е нелечимо? –  настоя той.

– За съжаление е така, – повдигна безпомощно рамене лекарят.

– Какво може да се направи? – попита с очакване той.

– Има лекарства, разбира се, – започна предпазливо лекарят. – Те са добри. По този начин ще забавим напредването на заболяването, при това доста.

– Колко бързо ще се развие това заболяване? Колко време ми остава? – притеснено попита той

– Трудно ми е да ви кажа. При всеки пациент е различно.

– Кажете ми нещо ориентировачно.

– Може би ….пет години. Само, че това не е окончателно

– Вижте, нямам намерение да не казвам на никого, но искам да знам, колко време мога да го запазя в тайна?

– Не много дълго. Няколко седмици. Изненадан съм, че съпругата ви не е забелязала нищо.

– Тя си има предостатъчно грижи. А и аз от доста време съм доста несръчен и непохватен. Ако ми дадете рецепта за лекарствата….

– Мога да напиша писмо до домашния ви лекар и ще ги получите от здравната каса.

– Нищо не пишете. Не искам да се разчува. Ще ги плащам до тогава, докато разбера. че съпругата ми може да приеме новината.

„Смел човек, – помисли си лекарят, докато го наблюдаваше как излиза от стаята, – решил е да се справи съвсем сам, но няма как да скрие от съпругата си. Горкият човек. Краят му съвсем няма да е лек“.

В Станфордския университет, учените са направили един много прост и все пак изключително евтин микроскоп, стойността му не надвишават 1 долар.
Корпусът на това устройство е доста необичайно, изрязано е от обикновената дебела хартия. То може да бъде сглобено само за две-три минути.
Хартиеният микроскоп работи с батерийки-таблетки. В него има вградени светодиоди, прекъсвач,  стъклена или сапфирена сферична леща и парче медна лента провеждаща тока.
Друго предимство на микроскопа от хартия е това, че е лесно преносим. Той тежи по-малко от десет грама и работи не само като микроскоп, но и като проектор.
Батерията ми издържа 50 часа. Микроскопът е устойчив на вибрации и механични повреди, тези му качества го правят пригоден при полеви условия.
Основната причина за създаване на такъв микроскоп била борбата с маларията, която бушува в развиващите се страни, за една година там трябва да се направят милиарди изследвания на кръвта.
Какъв по-подходящ уред може да се намери за такива условия?