Как да го направим? От една страна, ние трябва да вярваме, че Бог наистина работи в живота ни, дори когато ние не го чувстваме.

Духовният растеж понякога е доста досаден работа, само една малка стъпка в даден момент. Така че ние трябва да очакваме постепенно подобрение, защото всичко на земята има свой ​​път и свой собствен сезон.

В действителност съществуват различни сезони в духовния ни живот. Понякога ще има кратък, интензивен прилив на растеж, който можем да приемем като пролет, последван от период на стабилизиране и тестване приличащ на есен и зима.

Какво да кажем,  когато искаме чудо, а поради болките, навици и задръжки, не го получаваме? Добре е да се молим за чудо, но не и да се разочароваме, ако отговорът идва чрез постепенна промяна.

С течение на времето бавно, но постоянно, поток от вода ще ерозира и най-твърдата скалата и ще преобрази гигантските камъни в малки камъчета. С течение на времето, малките кълнове се превръщат в гигантска секвоя.

Важното е, да продължаваме да правим такъв избор, които да ни води до изцеление и духовно израстване!

Няма такъв противник на твоето израстване в благодата, такъв враг на християнската ти дейност, който да не е включен в числото на победените от твоя Спасител.

Не е нужно да се страхуваш от тях. Когато се случи да имаш работа с тях, те ще побегнат от теб.

Бог е обещал да ги предаде в твоите ръце. Само бъди силен и смел! Не се бой и не се смущавай! С вас е Господ.

Вие сте силни защото сте постъпили в редиците на Непобедимия.

Когато ви блокират врагове, изисквайте победа! Когато плътта е готова да се предаде „издигни очи към планините“ и претендирайте за победа.

Затвърди увереността в себе си, че имаш участие в победата, която е одържал Господ Исус, не за Себе Си, а за всички нас. Не забравяй, че ти си в Него, а той е победил, победата принадлежи и на теб.

Не трябва да се страхуваш и смущаваш от синовете на Енак, укрепи града. Ти се намираш в легиона на победителите. Изискай своята част от победата, одържана от Спасителя.

Ние сме царски деца. Как най-добре можем да почетем нашия Божествен Самодържец?

С това ли да не търсим собствените си права, даже да се съмняваме, че ни принадлежат или ще заявим правото си на преимущество принадлежащо на Царското семейство и си присвоим правата, които ни принадлежат по наследство?

Метафора за „обличането със сила”, показва, че учениците на Исус Христос преди деня на Петдесетница са все още са уязвими, немощни, както всички останали хора. А битката с врага на неверието и  благовестяването на Словото за възкръсналия Христос са доста сериозни дела.

„Сее се в немощ, възкръсва в сила”.

Това „обличане със сила” не става от човека, а „отгоре“, от Бога.

„Силата свише” не се изразява само в припомняне на библейските истории и в емоционални възгласи, а в реални постъпки, дръзновение и самопожертвувателност.

Това изпълване, премахва влиянието на греха. Силата на греха не се побеждава със спазване на правила и норми на поведение, няма значение колко са религиозни или църковни.

Човек съгрешава, когато върши неугодни дела на Бога. Победата над греха става чрез покаяние и израстване чрез Святия Дух.

За какво се дава тази „сила свише“? Заради едно единствено нещо. Да бъдем свидетели за Бога в семейството си, на работното място, в етноса си и „до края на земята”.

Бог ви обича точно такива, каквито сте, но Той няма да ви позволи да останете такива.

Божията благодат не е само, за да ни спаси от последствията на греха, а и да започне да ни моделира в образа на Исус.

Някои приемат Божията благодат, когато Бог ги спасява, но след това те се опитват да растат в християнския си живот чрез собствени сили.

Божията благодат ви помага да се превърне в човек, който Бог иска да бъдете. Тя ви форми. Библията нарича това освещение. Бог е грънчаря, а ние сме глината.

За съжаление, тъй като той ни оформя, ние сме склонни да скочим от грънчарско колело и да му кажем:

„Благодаря ти, Господи, но мисля, че мога сам да се грижи сам за себе си. Мога да се оформя в правилното нещо“.

Така унищожаваме нашето духовно израстване.

Един от най-големите проблеми на християнството е, че често хората започват с акцент върху изграждането на връзката с Бога, но след това се връщат към списъка от правила. Те начеват с това да обичат Бога, а след това се връщат обратно към религиозните ритуали.

Това ли е начина, по който трябва да живеем християнски си живот?

В Библията се казва: „И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него“.

Вие няма да бъдете християнин, ако обещаете да правите само добро. Не може да расте като християнин, ако се задължите да бъдете добър. Вие живеете християнски живот, просто като получите Божията благодат и ѝ позволите, тя да ви оформи.

Какво ли не правят жените, за да привлекат и удържат мъжете до себе си. Стараят се да бъдат красиви, умни, добри любовници, чудесни стопанки, домакини, кралици, ….най-малко „10 в едно“.

Навярно ще ми възразите, че жената преодолява всичко това, преди всичко за себе си, за да бъде независима и самодостатъчна.

Само че собствена независимост и самодостатъчност за повечето от жените е желание само на думи, защото си е истински кошмар.

Повечето жени казват:

– Това не е за мен. Искам семейство, деца, внуци.

В съвремения свят жени, които се конкурират с мъжете в професия или портфейла си, наричат това лично израстване. Но това не променя нещата. Каквито и да са жените, те избягват да бъдат самотни.

За да си пръскат пенсията на старини по внуци, жените прибягват до различни средства. Това няма нищо общо с умения в кулинарията, любовта или каквото и друго да е.

Важно е какъв мъж ще си изберат.

Среден бизнесмен, мъж работещ в офис, ….нямат нищо против да имат жена до себе си. Но за жената е важно да бъде уважавана, обичана и защитавана. Тя иска да има сигурност и стабилност.