Бамбукът цъфти много рядко. В зависимост от вида периодичноста му на цъвтеж е от 40 до 120 години.

Цъфтенето става едновременно на големи територии, след което растението умира. Обширните гори до появата на нови издънки изчезват.

В североизточните индийски щати Мизорам и Манипур и прилежащите райони на Мианмар цъвтенето на бамбука става веднъж на 48 години и то е съпроводено с масов глад.

Изобилието от семена значително увеличава популацията на плъхове в гората, които отиват на засетите поля и изяждат цялата реколта.

Последния път маутам, както местните жители наричат този феномен се е случил през периода 2006-2007 г.

Този път властите предприели редица мерки, за да намалят последствията от нашествието. Една от тях е награда по една рупия за всеки убит плъх.

Глаголът עדן (Eden) се появява само един път в еврейската Библия  (Неем. 09:25) и означава „да се насладиш“ или „да се насладите на добър живот“.

Неемия напомня на израилтяните да се възхищават на изобилието на лозя, маслинови горички, овощни дървета в обетованата земя.

Като общо съществително עדן (Eden) носи нюансите, удоволствие, разкош и възторг, както в 2 Царе 01:24, се изобразяват дъщерите на Израел, облечени в дрехи с прекрасен червен цвят.

Защо Божията градина се нарича Еден?

Едемската градина беше много добро име, защото отразява смисъла на съществителното עדן (Eden).

Градината в Битие бе разкошна, добре напоявана и много плодородна. В Битие 2: 9 се казва, че всяко дърво в градината бе приятно на глед и бе добро за ядене.

Тази градина в Битие била известна със своето плодородие, тя е станала олицетворение на сочно и богато местообитание.

Какво е интересното на тази фотография? Изобилието от жици.

Това е 1888 г. с много, много жици.

Не е имало съвременна комуникационна техника, а само съвременна гама от кабели.

Нямало е култура на поставяне на кабели. В Индия и подобни страни от втория и третия свят и до сега могат да се наблюдават такива картини.

Ето защо кабелите за захранване и тези с по-слаб ток (телефон, телеграф) се прекарвали на принципа „от станцията към крайния потребител“.

Ние живеем в епоха на общото потребление. Промишлеността в гигантски мащаби произвежда продукция, рекламната индустрия генерира търсенето им.

Маркетолозите работят много грамотно, затова не можем да кажем покупката на дадена вещ продиктувана от необходимост ли е или човек е станал жертва на натрапчива реклама.

Всичкото това множество от товари се натрупва в домовете ни. И много леко се преминава границата, когато достатъчното количество вещи се превръща в излишък.

Когато необходимото количество играчки нарастват в лошо управляем бардак, децата започват да не се интересуват от тях, бързо охладняват, не умеят да играят и да фантазират.

Когато дрехите в гардероба не се използват максимално, придобиват се нови без много да се мисли, случва се така, че те не подхождат едни на други и трябват все нови и нови допълнения.

Обърнете внимание на интериора в рекламите и на страниците на лъскавите списания. Кое смятаме за приятно и уютно? Изобилие от фотографии в рамки, сувенири, дизайнерски интериорни неща…..

Всичко това изглежда много мило, но ако не бъде добре обмислено, заплашва да се превърне боклук.

Изобилието балансира на границата на презапасяването.

Празничната маса привлича с изобилието от вкусни и разнообразни аромати.

Могат да се окажат доста мъчителни няколкото часа, преди да седнете на масата и да се насладите на всичко подредено на нея.

Защо изобщо е нужно да се измъчвате?

Какво ще кажете за една здравословна закуска?

Печените кестени и шам фъстъкът са традиционната рождествена закуска, които са много по-полезни, отколкото шоколадите, с които е пълен дома ни по време на Рождество.