Архив за етикет: изобилие

Ню Йорк под снега

ajrdduyКакво е интересното на тази фотография? Изобилието от жици.

Това е 1888 г. с много, много жици.

Не е имало съвременна комуникационна техника, а само съвременна гама от кабели.

Нямало е култура на поставяне на кабели. В Индия и подобни страни от втория и третия свят и до сега могат да се наблюдават такива картини.

Ето защо кабелите за захранване и тези с по-слаб ток (телефон, телеграф) се прекарвали на принципа „от станцията към крайния потребител“.

Изобилие

indexНие живеем в епоха на общото потребление. Промишлеността в гигантски мащаби произвежда продукция, рекламната индустрия генерира търсенето им.

Маркетолозите работят много грамотно, затова не можем да кажем покупката на дадена вещ продиктувана от необходимост ли е или човек е станал жертва на натрапчива реклама.

Всичкото това множество от товари се натрупва в домовете ни. И много леко се преминава границата, когато достатъчното количество вещи се превръща в излишък.

Когато необходимото количество играчки нарастват в лошо управляем бардак, децата започват да не се интересуват от тях, бързо охладняват, не умеят да играят и да фантазират.

Когато дрехите в гардероба не се използват максимално, придобиват се нови без много да се мисли, случва се така, че те не подхождат едни на други и трябват все нови и нови допълнения.

Обърнете внимание на интериора в рекламите и на страниците на лъскавите списания. Кое смятаме за приятно и уютно? Изобилие от фотографии в рамки, сувенири, дизайнерски интериорни неща…..

Всичко това изглежда много мило, но ако не бъде добре обмислено, заплашва да се превърне боклук.

Изобилието балансира на границата на презапасяването.

Здравословна закуска

8Празничната маса привлича с изобилието от вкусни и разнообразни аромати.

Могат да се окажат доста мъчителни няколкото часа, преди да седнете на масата и да се насладите на всичко подредено на нея.

Защо изобщо е нужно да се измъчвате?

Какво ще кажете за една здравословна закуска?

Печените кестени и шам фъстъкът са традиционната рождествена закуска, които са много по-полезни, отколкото шоколадите, с които е пълен дома ни по време на Рождество.

С какво замествали битовата химия в миналото

article2252Днес, в XXI век, ние не можем да си представим живота без всички видове перилни препарати, белина, почистващи препарати, пенообразуващи душ гелове и разнообразие от шампоани. Но дори и преди 100-150 години, хората не са подозирали за това изобилие от домакински химикали.

Например, за пастата за зъби.

Петър I накарал болярите си да си мият зъбите с разпадащ се тебешир и влажна кърпа.

На простият руски народ бил достъпен друг способ за „чистене“ на зъбите.  За да направят това, използвали обикновен въглен (за предпочитане обелена бреза), сдъвквали го и след това изплаквали устата си добре.

Само в XVIII век в Обединеното кралство се появило нещо по-малко от познатия на нас зъбен прах на основата  на тебешир. За да има очистителен ефект,  към него се добавял сапун, а след това глицерин, но определено това бил пробив.

Прототипът за четката за зъби бил достъпен само за благородниците, общо за тази цел използвали пръстите на ръката.

Първата паста за зъби, подобна на тази, който ние използваме днес, компанията „Колгейт“ е пуснала през 1873 г.

Безлюден град шест пъти по-голям от Ню Йорк

originalТова е един от градовете на Мианмар, за които малцина са чували. Още по-интересното е, че той е столица на държава.

През 2005 г. местните власти пренесли столицата на държавата си в Нейпидо, който се намирал на 320 километра от Янгона. Обяснение за това решение не последвало.

Мианмар, известна по-рано като Бирма, е разположена в Югоизточна Азия и граничи с пет страни. Военният режим на страната е призната за един от най-репресивните в света.

При пренасянето на столицата в Нейпидо, било забранено на чуждестранни журналисти да посещават новия град. Може би за това е неизвестен този град.

Това е доста тревожно, особено ако знаеш , че за построяването на Нейпидо са изразходвани милиони, а по площ той е шест пъти по-голям от Ню Йорк.

Независимо от факта, че градът е построен с очакването да подслон милиони хора, той е почти празен и до днес.

В един типичен делничен ден по улиците могат да се видят няколко правителствени служители и обикновени работници. Това е всичко.

Медиите отдавна се интересуват от ненаселената столица на Мианмар и го наричат типичен град от филмите на Дейвид Линч.

В Нейпидо има многоетажни жилищни сгради, храмове, магазини, които са построени специално за хората, но сградата не се използва по предназначението си.

Градът е построен в средата на необитаема пустиня. Има изобилие от хотели, ресторанти и Wi-Fi навсякъде.
Има дори 20-лентов път.

За кого е построено всичко това?

В града рядко се вижда автомобил. Въпреки изобилието от хотели, чуждестранните работници отказват да останат в него, а предпочитат да прекарат нощта в старата столица.

За бъдещите планове на властите не се знае нищо, всичко се пази в строга тайна. Надявам се  скоро в този град да закипи живот.