Той не злословеше, не ругаеше, когато го плюеха и му се подиграваха. Исус не каза: „Ще ви дам да се разберете, само да възкръсна“.
Такива заплахи не излязоха от устата на Христос.
Вие разбрахте ли какво направи Исус. Той остави Бог да съди. Не поиска извинение. Не търсеше възмездие, това не беше Неговата задача. Поразително е, но Той направи точно обратното. Защити ги като каза: “ Отче, прости им, те не знаят какво правят“.
Да, горчивина имаше в думите, които звучаха сутринта в петък. Думи като камъни, предназначени да убиват.
Трудно ми е да разбера, как Исус защити Своите безсърдечни убийци, когато тялото му бе разкъсвано от болка, очите бяха покрити с кръв, а на дробовете му не стигаше въздух, за да диша.
Никога не съм виждала такава любов.
Човекът заслужаващ отмъщение, не го получи от Исус. Вместо това, Той умря за нас.
Кой може да направи такова нещо? Не зная.
Но знам едно. Неочакваните ми рани стават по-малко мъчителни. Моето недоволство и натежалите чувства изведнъж стават детински.
Учудвам се понякога, слепи ли сме да видим, че любовта на Христос към хората, е толкова велика, както и страданията, кото понесе на кръста.
Поразителна милост.
Архив за етикет: извинение
Демоните на съвременността
Хората пишещи реклами и подобни текстове владеят нашите умове, нападат мозъка, влизат през очите и ушите и поглъщат духовното ни начало. Те са като досадни мухи, налагащи се на човек на улицата като лозунги, понятия и ценности на живота. Такива ежедневно измъчван портативните си компютри, издигайки бизнеса към следващата планината от нови продукти и марки. Те населяват това информационно пространство, с псевдосъщности, които не съдържат никаква обоснована стойност. Изкушават ни, развращават и ни променят. Преработват ни и ни връщат обратно. Принуждават ни да се движим с ококорени очи в супермаркетите, прилепват ни към екраните, вкарват ни в заеми и кредити, приспивайки ни. Демони с една дума казано.
Ако се вгледаме по на широко, самите писачи на такива реклами са зъбците на консуматорското общество и като креативни хора се различават от обикновените граждани само по спецификата на тяхната работа. Но работата им е на наемник и те също, като всички, трябва да се борят за парчето хляб. И в тази надпревара, нима е нужно да се замисляш за последиците от своите действия! Звучи добре като извинение.
Обществото като саморегулираща се система трябва да развива защитни механизми срещу инфекцията от реклама, както и срещу език спрямо потребителя. Кой ще защитава и ще влезе в битка за него? Отговорът е очевиден. Други творчески, креативни люде и хора на изкуството.
Ето това е, демоничния писач на текстове в целия си блясък: остри уши, безумни очи и светкавиците между пръстите му. Талантливи писатели вече не трябва да си измисли свои собствени светове, в които да потапят четящия. Сега имаме много по-мощни инструменти, покваряващи човешките души – копиратър, бизнес и реклама. Това са трите стълба, на които се опираме днес. Колко дълго ще трябва да чакаме момента, в който терминът „лице“ завинаги ще се превърне в „клиент“, а мозъците ни да бъдат пъхнати в някакви кутии? Кой знае!
Ако бяхте ги обесили, щяхте да станете генерал
Контролирайки Афганистан, англичаните често изпращали на територията на Русия през афганистанската граница шпиони и поставени лица.
Веднъж един казашки капитан, който служил на руско-афганската граница, движейки се с ескадрон, патрулирал повереният му район и хванал контабандисти, сред които имало и британски офицери.
Какво да прави с афганистанците той знаел, но с англичаните му било много трудно да реши, как да постъпи с тях.
Есаулът решил да набият англичаните с камшик и да ги изгонят от Русия.
Набитите и изгонени англичани докладвали на началниците си, за това как ги унизили казаците. Работата стигнала и до кралица Виктория, която отпавила протестна нота до Александър III, настоявайки за извинение и тежко наказание за казашки варварин.
В отговор на това Александър III написал височайшо писмо до есаула, в което било написано:
„Действали сте правилно. Поздравления полковник. Ако бяхте ги обесили, щяхте да бъдете генерал“. –
С какво е опасно мълчанието
Възможността да споделят помежду си своите емоции, чувства, тревоги, страхове и проблеми, е неразделна част от брачния живот. Това е много важно.
В една връзка с любим човек трябва да бъдеш в състояние да се разкриеш, да не се страхуваш да се покажеш. Тогава в брака можеш да бъдете самия себе си и няма да се страхуваш, че ще бъдеш отхвърлен.
Обикновенно съпрузи, които не са уверени в себе си и не се уважават, се страхуват, че ще бъдат отхвърлени. Винаги намират извинения, оправдния, за да не говорят и да не споделят чувствата си.
Смятате ли, че двама души могат да се разберат без думи? И това става, но не и при изграждане на първоначалните взимоотношения. Това може да стане, когато двама души са живели в разбирателство и хармония дълги години. Тогава всеки един от тях знае как ще реагира или какво ще каже другият в дадена ситуация.
Мълчанието в съпружеските отношения не се приема добре.
Ако един от съпрузите не говори, предизвиква у другия чувството за вина. Дори може да се възприеме като наказание.
Много хора изпадат в отчаяние, защото когато се опитват да обсъдят проблемите в брак, партньорът се ограничава до едносрични отговори на въпросите.
Ако единият от съпрузите настоява, старае се да разбере, какво изпитва и чувства другия, предизвиква отдръпване. В крайна сметка двойката остава разединена, което разрушава взимоотношенията между двамата.
Отърви се от….
Всички ние сме наранявани в миналото и сме изпадали в ситуации, в които другите са ни разочаровали. Трябва да превъзмогнем тези спомени, а не да „умуваме” дълго над тях. Нямам в предвид да ги сметем под килима, като ненужен боклук, който може да излезе наяве по всяко време.
Преодоляването на болезнените преживявания отнема време и усилия. И все пак ако честно се изправим срещу нещата, които сме изстрадали и простим….. Не да намерим извинение, а да простим на хората, които са ни засегнали, ще се освободим от горчивината и ще можем да погледнем ведро напред в бъдещето.