Данчо бе се намръщил:

– Прошката не е извинение, нито е преструвка.

Той го осъзнаваше, но все още го болеше.

Дичо го потупа по рамото:

– Да простиш означава да продължиш напред, без да задържаш обидата в себе си.

– Да, но … ти не знаеш, – размаха ръце Данчо.

– Това не означава, че го извиняваш, нито че го подкрепяш, – заяви Дичо.- Отмъщението е Божа работа. Остави Господ да се занимава с него.

– Мога ли да моля Бог за благодат, когато нямам желание да я отдам? – попита с тъга Данчо.

– Добър въпрос, – усмихна се Дичо. – Щом ни е дадена благодат, нужно е свободно да я даваме.

Данчо само въздъхна, поне на този етап това бе трудно за него.

Донка бе непоносима. Особено сутрин.

Тя крещеше и викаше на децата си и съпруга си за всяко малко нещо, което я дразнеше.

Никой в къщи по това време не знаеше какво ще я разстрои. За това гледаха да я избягват, защото гневът ѝ се сипеше като лавина над главите им.

Като се умореше да вика, тя сядаше и казваше:

– Това е от лошото кафе, което пих тази сутрин. За това не бях на себе си.

„Лошо кафе“ нима това извинение може да се използва за грозното поведение?

Е, то може да бъде „уморен съм“, „под стрес съм“ или някое друго уникално оправдание.

Но не ли по-добре да си признаете грешките и да поискате прошка от тези, които сте наранили?

Гошо се горещеше много:

– Защо толкова често изпускаме лодката?

Той имаше предвид живот в правилния път, следвайки вярната посока.

– Защото се задоволяваме с второто най-добро, – поясни Трифон

– Така е! – възмути се Гошо, – Ние се хващаме за лъскави заместители вместо за оригиналния артикул.

– Нека се откажете от всичките си извинения днес и да разпознаем къде трябва да се променим, за да пораснем.

– Промяната е същността на живота и си струва неудобството, трудностите дори и болката, – подчерта дебело Гошо.

– Животът е това, което Бог ни е създал да правим, – въздъхна Трифон.

– Нека спрем за момент и се запитаме дали се гмуркаме в живота, който Бог е планирал за нас или просто гребем по повърхността, – назидателно се изказа Гошо.
– Промяната е пътят към пълноценния, творчески и удовлетворяващ живот, който Бог ни призовава да живеем, – заключи Трифон.

Йордан Попов бе войник и изпълняваше всяка дадена му заповед.

По време на военна операция в Близкия изток Попов призна:

– Бяха убити по грешка членове на невинно семейство, дължа искрено извинение пред останалите от това семейство.

Той помоли бащата:

– Аз съм войник, – каза му Йордан чрез преводач, — но аз също имам деца и сърцето ми скърби за теб.

Мъжът му отговори:

– Благодаря ви за искреността ви. Няма да държа в сърцето си нещо против вас.

Той даде много щедър дар на Попов. Това е дарът на прошката.

Прощавайте, както Господ е простил на вас.

Какво ни позволява да имаме такива състрадателни, прощаващи сърца?

Божията щедра любов.

Сашо се изправи огледа хората и попита:

– Защо Дончо, Захари, Стоян и Стела днес не са на църква?

Когато ги срещнаха в града, всеки се оправда по свой начин:

– Беше много дъждовно и студено, – протегна ръце напред Дончо.

– Бебето капризничеше цяла нощ и не можах да спя, – въздъхна тежко Стела.

– Гледах един сериял до късно и …, – повдигна безпомощно ръце Захари.

– Чатих с приятели до сутринта и заспах, – звучеше не много убедително Стоян.

– Ако са твърде мързеливи, за да се измъкнат от леглото и да стигнат до църквата, обикновено намират някакво извинение, но това са тъпи извинения, – негодуваше Стойко.

– Ако искат да се срещнат с братята и сестрите в Христос, за да се поклонят, обикновено ще намерят начин да стигнат до там, – подкрепи го Теодор.

Григор разказа нещо много интересно, което младите хора в църквата запомниха много добре. То им сатана като обица на ухото.

– Видях снимката на фенове, посещаващи футболен мач по време на снежна буря. Вероятно не пропускат мач, дори ако това им коства измръзване на някоя част от тялото.

А Ченко относно отсъстващите реагира остро:

– Не се очудвам ако някой от тях се е успал в неделя и ли е негодувал, че пейките са много твърди, за да си доспи.

Лошото е, когато забележим, че някой го няма в църквата. Редно е да се поинтересуваме за него.

Някои отсъстват по измислени причини. И след това постепенно отпадат от църквата.