Коренът на всяка нерешителност е страха. Ние всички имаме различни видове страхове. Страхуваме се, че ще направим грешки и ще се злепоставим, че няма да можем да завършим това, което сме започнали. Страх ни е, че не сме достатъчно добри.
Всяко едно опасение ни пречи да вземем решения. “ Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа ще бъде поставен на високо“.
Не бива да се притеснявате за това какво другите хора мислят за дадено нещо, например, че всичко ще свърши зле, защото страхът от неодобрението е винаги по-лош от самото неодобрение.
Как да се отървем от страха? Има само един начин: Приемете го, и се движете срещу него. Или направите това, от което ви е страх най-много!
Единствената противоотрова срещу страха, е вярата. Трябва да се доверяте на Бог и да започнете да се движите.
Смелостта напредва, въпреки страха си. Куражът идва, защото сте уплашени до смърт, но вярвате, че това, което Бог иска да направите, можете да го направите.
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.
Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“.
Бог подкрепя тези, които се движат с вяра. Така че тук е въпрос, който трябва да си зададем: Кога е необходимо, да се доверяваме на Бог? Наистина ли му вярваме или чакаме, докато не опитаме нещо, което не може да се направим със собствени сили?
Не винаги знам какво решение трябва взема, но се подготвям и тръгвам с вяра. Избора определя съдба ни. Предай се на Господа, и Той ще ви даде мъдрост и смелост, за да успеете.

Рождество и Великден са много важни за нас. Ако Исус не се е родил на Рождество, не бе умрял, а след това възкръснал на Великден, щяхме да сме в безнадежност.
Каквото и да правим нищо не би имало значение. Тогава нямаше да имате този избор.
Кръстът е отговора за нашия най-голям проблем – отделянето ни от Бога.
Бог прикован всичко, което ни отделя от Него на кръста. Но Той няма да ни принуди да вземем най-важното решение в живота си. Това решение е във вашите ръце.
Сега е времето да изберете. Решете къде ще прекарате вечността.
Не се колебайте и изберете да бъдете с Него!

В университета на холандския град Твенте не е необходимо да има такъв предмет като физическо възпитание.
В крайна сметка, някои студенти на това висше учебно заведение се занимават активно със спорт, буквално всеки ден.
Става дума за тези щастливци, на които им е провървяло да се настанят в общежитие със стена за катерене, интегрирана във външната част на зданието.
Разбира се, високите етажи на общежитието са достъпни и с традиционни методи, по стълбите или с асансьор.
С помощта на стената за катерене можете да се изкачите на покрива на зданието и то само в режим по избор, за собственото удоволствие и физическа форма.

Понякога някои имена ни се струват странни, но ако знаем причината за избора на такова име, всичко ни се изяснява. Така е и с технологията Вluetooth.

Тя е получила името си в чест на датския крал Харалд Синезъбия.

През 10 век този крал е обединил разнородните датски племена.

А Вluetooth е бил призован  да направи същото с комуникационните протоколи, обединявайки ги в един универсален стандарт.

Светъл ден без слънце. Птиците шумяха в градината, а лозите бяха обвили улука към покрива. Но мъката се прокрадваше и в светлината.

„Направи го, – помисли си Сара. – Напусна ме“.

Въпреки всичо, което преживя, тя прие болката. За нея това беше истински шок, като камък хвърлен в прозореца ѝ, който разби всичко на парчета.

„Толкова ли отчайващо беше да си тук до мен? – питаше Сара. – Толкова ли беше живота ти тъжен,  със мен, Живко?“

Много ѝ се искаше от безвъзратно изгубената надежда, в светлината на това утрото, да изрови някой затрупан въглен или последната искра, за да запали нов огън от нея.

Тя се беше подготвила за самотата, но не и за изоставянето.

Накъде дълбоко в себе си бе скрила мисълта, че ще бъде напусната и изоставена. И когато тази мисъл изплува, Сара избухна в сълзи. Падна на колене в стаята и се разрида.

Понякога се вкопчваме в хората, които се опитват да си тръгнат от нас, забиваме се в тях като тръни, само и само да останат с нас.

А нима не трябва да останем заради другия? Иначе не би имало любов и доброта.

И все пак това е въпрос на избор. Всеки сам решава за себе си.