В списъка на най-необичайни и понякога крайни примери за модерна архитектура Австралия не е на последно място.
За пореден път, архитектите на страната изненадаха публиката чрез изграждане на дом на височина от 40 метра, построен предимно за любителите на „силните“ усещания. Ако вие стоите на моста и гледате право напред, имате чувството, че къщата лети във въздуха.
Австралийската архитектурна фирма F2 Architecture е представила великолепната къща The Pole House, построена на крайбрежната ивица на Fairhaven Beach. Обитателите на дома се възхищават на панорамен изглед към океана, както други, които правят това на височина от 40 метра.
За да влезеш в къщата, трябва да преминеш по тесен мост със стъклени ограждения. Когато си вътре в дома имаш усещане, че постройката „виси“ във въздуха.
Тази къща не е за постоянно пребиваване, а по-скоро за романтична отпуска.
Интериорът е направен в съвременен стил: легло с кралски размери и декоративна камина. Вместо стени от двете страни са сложени стъклени подвижни врати, високи от пода до тавана.
Домът може да се наеме под наем. Но това „удоволствие“ съвсем не е от най-евтините. Цената за една нощ достига 1220 австралийски долара.
The Pole House е една от най-безумните идеи, преставена от австралийските архитекти. Дом издигнат върху отвесен пилон, високо над океана, предизвиква наистиана „силни“ усещания.

В Етиопия в предградие на Адис Абеба е построена фабрика за производство на мухата цеце. Това е част от плана за пълното изтребване на това насекомо от страната.
Още през 30-те години на миналия век съветския генетик А. С. Серебровский предложил необичаен начин за борба с вредните насекоми. Според идеята му, трябвало да се отглеждат масово самци на насекомото, да се стерилизират чрез облъчване с рентгенови лъчи и да се пускат на свобода.
Състезавайки се с нормалните самци, те ще побеждават и когато се чифтосват с женската няма да има потомство. Така този вид постепенно ще изчезне.
С помощта на тази идея била елиминирана в САЩ месната муха, в Япония вредителите на пъпеши, в Чили насекомите нападащи ябълковите градини, а в Холандия вредителите на лука.
Мухата цеце е разпространена в 35 страни на Африка. Тя принася болест, предизвикваща се от едноклетъчни паразитни организми трипанозоми, които при ухапване от насекомото влизат в организма и причиняват сънната болест. От нагана, така е наречено заболяването при животните, измират най- малко една четвърт от африканските говеда. За година от сънна болест се заразяват 50-70 хиляди африканци. Ваксина не съществува, лекарствата са силно токсични и убиват 3-10% от пациентите.
С мухата цеце успешно се преборват инсектициди и феромоновите капани. Но на остров Занзибар приложили метода на Серебровский и през 1994-1997 години острова напълно се освободил от тази муха.
Този пример предизвикал интерес у правителството на Етиопия и то заделило 12 милиона американски долари за строителството на фабрика за мухи. Сега фабриката за една седмица дава по 10 хиляди самци, стерилизирани с гама лъчи, а скоро производството им ще нарасне 70-100 пъти. Допълнително се строят нови корпуси.
Мухите, които развъждат, ги хранят с кръв от крави, която се получава от кланицата и се замразяват за съхранение.
За експеримента е избрана долина с площ 25 хиляди квадратни километра.
Първите резултати са окуражаващи.

През 14 век холандска експедиция, чийто щурман бил извесният мореплавател Баренц, два пъти се опитала да влезе в Карско море през Югорския пролив
Експедицията не стигнала до целата си, защото пролива бил запълнен с ледове.
Тогава на Баренц му дошла идеята влезе в Карско море, като заобиколи Новата Земя от север.
Третата експедиция, с големи трудности обхождайки западния бряг на Новата Земя на 19 август 1596 г. достигнала мястото, където бреговата линия се обръща рязко на изток.
Към тази желана точка на острова са се стремили много северни експедиции по това време и я нарекли Нос на Желанията.

В едно януарско утро Шерил Краусвел, жителка на град Дора, от щата Алабама, забелязала, че нощно време хулигани хвърляли по дървото, разтящо край дома ѝ рула тоалетна хартия.
Разбира се, Шерил заедно със семейството си свалили „украшенията“ от дървото, но няколко къса от хартията не успели да достигнат.
Може би е трябвало да използват стълба, но на някой от семейството му дошла „блестяща идея“ да запалят хартията. Но едно от запалените парчета попаднало на тревата и тя се запалила.
За броени секунди огънят стигнал до задния двор на дома им, където се намирала бутилка с пропан …..
Когато пожарът започнал, Шерил, нейният син, майка ѝ и възрастната ѝ леля били в къщи, но успели да избягат на улицата, докато пламъкът обхванал цялото здание.
Никой от членовете на семейството не е пострадал, но от дома им останали само димящи руини.

Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….