Семейство Перфектови болезнено се измъчваха :

– Отначало обичахме нашата църква, но след това се натъкнахме на някои проблеми, – сподели главата на семейството Виньо.

– Оказа се, че там има хора, които правят лоши неща и съгрешиха понякога, – продължи съпругата му Осъдея.

– Сред тях се чувствахме грешни, – поклати глава недоволно Виньо. – За това решихме да намерим друга група хора, с които да се покланяме на Бога.

– Освен това музиката бе недостатъчна, – отбеляза Осъдея, – а текстовете на песните не бяха добре задълбочени в Словото.

– Хората си признаваха, че се борят с лъжата и търсеха помощ да се отърват от похотта си, – допълни Макси, малкият им син.

– Неприятно е дори да се гледа, – възмути се Осъдея, – когато възникнат конфликти между людете. Сред тях се чувствахме някак странни.

– И на мен не ми се сториха много свети, – подчерта Виньо.

Дъщерите Знайка и Подслушка не бяха съгласни с решението на родителите си.

– Тук имаме приятели. Къде ще вървим?

Макси се намръщи и веднага докладва:

– Не чухте ли, че ръководителят на хвалението Пейчо е направил сериозен грях. Той нарушаваше ритъма на почти всяка от песните и всички почнаха да грачат.

– Надявам се някой ден да намерим църква по нашите стандарти, – заяви Виньо. – В противен случай можем да започнем да се покланяме у дома по свой си начин.

– Това не е лоша идея, – спонтанно възкликна Осъдея.

Да, те намериха нова по-добра църква, но там се задържаха само две седмици, тъй като и там срещнаха грешници.

Михаил намали светлината в стаята и пусна лека приятна музика, за да премахне напрежението между себе си и съпругата си Лени.

– Трябва да го направим. Раждаемостта в страната спада. Необходимо е да дадем своя принос за увеличението ѝ.

Лени мълчеше и недоволно клатеше глава.

– Знам, че това е жертва и за двамата, – настойчиво продължи Михаил, – но намаляващата раждаемост ще доведе до недостиг на работна ръка и икономически напрежения. Съдбата на цивилизацията зависи и от нас.

Обещаваха увеличаване на парите за раждане, майчинство и детските добавки, но кой знае кога щеше да стане това. Сега нямаше достатъчно пари. Политиците едва скалъпиха тазгодишния бюджет.

Михаил не се отказваше лесно и продължаваше да обяснява и насърчава жена си:

– В намаляващата раждаемост виждам спешна нужда. Трябва да ѝ се обърне възможно най-голямо внимание и това да се прави по-често, а не от време на време.

– О, не днес, – изпъшка Лени, – боли ме главата.

Михаил възмутен напусна стаята.

Той толкова много се стараеше да не се заличи и изчезне човечеството, че бе взел при сърце идеята да има поне едно дете.

Мариан бе много развълнуван от разглежданата тема:

– Как да се защитим от многобройните изкушения, които се изправят пред нас, независимо дали те са в сферата на секса, парите, властта или нещо друго?

– Първо, обърни внимание на сърцето си, – посъветва го го Горан. – Изкушението винаги започва от вътрешните мисли.

Чавдар поклати глава:

– Не можем да спрем идеите, които ни хрумват. Но не трябва да ги подхранваме. Поддържането на тайните мисли и изследването на възможните последици, позволяват на изкушението да ни представи своите аргументи.

– Има и друго нещо, – вметна Захари. – Трябва да стоим далече от места, ситуации и хора, които ни улесняват да тръгнем в неправилна посока.

– Необходимо е да направим преценка за неизбежните щети и духовна разруха, – смръщи вежди Генади, – които настъпват след това.

– Нека се вгледаме внимателно и отбележим, – наблегна Тихомир, – крайната трагедия.

– Освен това следвайки съблазънта, ние наскърбяваме Бога и отхвърляме жертвата, която Той направи, за да ни спаси в Исус Христос, – изказа се и Владо.

– Какво излиза накрая? – попита Мариан.

– Господ е най-добрата защита, – отговори Филип. – Не забравяй, че греха те доведе до кръста.

– Не мога да потъпча Неговата скъпоструваща любов, – призна Мариан. – По-добре е всецяло да Му се отдам.

В местната църква откриха специален салон за всички вярващи, които присъстват на църковните служби в сряда.

Един от мъжете сподели:

– Много е трудно да накараш семейството си, да отиде на църква в средата на седмицата.

Служител, който бе взел активно участие при вземането на решение за откриване на допълнителния салон каза:

– Хората, които прекъсват натоварените си графици, за да дойдат в сряда на църква са по-висока класа вярващи.

– С право трябва да им се признае това допълнително усилие, – додаде друг.

– За това се постарахме престоя им тук в средата на седмицата да бъде възможно най-добрият, – продължи първият.

Въпреки чудесния салон, много малко семейства се възползваха от възможността да го посетят.

Колко жалко. Така могат да бъдат унищожени много добри идеи по организацията на църквата.

Борко бе от хората, които започваха с ентусиазъм, но не довършваха докрай нещата.

Той много бързо се въодушевяваше, но после губеше интерес и зарязваше всичко.

Борко много обичаше да готви и след това сладко да си изяде приготвеното, но станеше ли въпрос за чистене след това казваше:

– Не обичам да мия всички тези мръсни съдове и прибори.

Или захващаше се с някаква идея, готов бързо да я осъществи, но свършваше три четвърти от работата и си казваше:

– Ще довърша по-късно.

Но изобщо не правеше това. Даже забравяше, че е работил над такава идея.

Баща му гледаше недовършените му работи и един ден му каза:

– Представи си, че Бог ти каже: „Обичам те. Избрал съм те. Искам да те преобразя в Моя образ, но малко Ми омръзна от теб. Захващам се с друг“.

– Как така? – свъси вежди Борко. – Той няма ли да довърши започнатото с мен?

Бащата продължи да описва нататък сцената:

– „Не, – ще каже Бог, – Захващам се с друг, който е по-интересен от теб“.

– Не, Той ще довърши работата си с мен, – категорично заяви Борко, – не може да ме зареже внезапно.

– Така е, – съгласи се бащата. – Бог не губи интереса си към нас. Той няма да ни изостави.

Борко само въздъхна

Бащата попита:

– Не си ли щастлив, че Бог ще завърши това, което е започнал в теб?“