През 1974 г. американският професионален баскетболист Пит Маравич казал в едно интервю:

– Не искам да играя в Национална Баскетболна Асоциация 10 години, а на 40 да умра от инфаркт.

Но въпреки всичко това станало.

През 1980 г., 10 години след старта на кариерата на Маравич в Национална Баскетболна Асоциация, напредването и издигането му в баскетбола, трябвало да приключи поради някаква травма.

А през 1988 г., когато Пит станал на 40 години, той починал от сърдечен удар по време на игра с приятели в спортна зала.

Историци и археолози многократно са намерени убедителни доказателства, че преди хиляди години хората са се увличали по определени видове спортове.

Скални рисунки изобразяват сцени напомнящи на борба в определен стил. Сгради и обекти от по-късни периоди свидетелстват за популярността на отборна игра на топка, състезания по бягане, конни игри ….

Измислените в древни времена игри постепенно са се развивали и с времето са ставали прародители на много съвременни спортове.

Правилата на повечето популярни спортни игри са се появили през 19 век. Тогава света е открил за себе си дисциплини като футбол, хокей, бейзбол. Сред многообразието от спортните дисциплини са останали и такива, които са разпространени само в някои страни и части на света.

Ето ви една интересна игра, която не е от много разпространените – Слембол ( Slamball ).

Играта е създадена въз основа на баскетбола, но за разлика от баскетболното игрище, полето за игра е батут и има четири батута около всеки кош.

Задачата на играчите е топката да попадне в коша на противника.

Дичо много обичаше корабите. когато идваше на гости на дядо си си представяше, че голямата входна врата и антрето са кораб. И играта започваше.

Вдигаше щорите, за него това бяха платната на кораба.. След това се заемаше с парцала, за да почисти „палубата“. После с маркуча в градината „хвърляше котва“.

Една сутрин дядо му предложи:

– Дичо, хайде да се разходим из квартала.

Внукът подскочи радостно и хвана дядо си за ръка:

– Да вървим тогава, дядо!

По време на разходката Дичо забеляза нещо да блести на земята и извика:

– Котва, котва!

Дядо му се вгледа в предмета, който държеше внука му.

– Това е кръст, а не котва, – поправи го възрастния човек.

Но Дичо продължи настоятелно да вика:

– Котва е! Виж, котва е ….

По-късно през деня дядото се замисли над настояването на внука си, че кръстът е котва.

Тогава си спомни за една песен, в която се пееше: „Имаме котва, която пази душите ни, здрава котва в бурно море, привързана към Скалата, която не помръдва, закотвена дълбоко в Христовата любов“.

– Явно и двамата с Дичо сме прави, – каза си старецът. – Сигурността на спасението, чийто знак е кръста, е закотвена в Христовата любов и благодат.

Той издигна ръце и се помоли:

– Небесни Отче, в живота много неща ни откриват твоето присъствие. Помагай ни да използваме всеки знак, който ни насочва към теб. Амин.

Кръстът е котва за всеки, който вярва в Христос.

Сумата похарчена за подаръци надвишаваше двуседмичния бюджет на семейството, но празника мина весело, а дъщерята на Петър Иванов получи много подаръци.

Така се случи, че желанието на Катето написано в писмо до Дядо Мраз не се намираше между многото нежелани подаръци.

Семейство Иванови срещнаха и тази Нова година, без много емоции, но поне бяха здрави физически и психически.

Минаха две седмици и Петър предложи на дъщеря си:

-Хайде да свалим играчките и гирляндите от елхата, а дръвчето да оставят за горене.

– Не е ли много рано. Защо трябва веднага щом свърши Старата и дойде Новата година да разваляме елхата? Дядо Мраз все още не е донесъл всички си подаръци.

– Какво е това подарък? – попита Петър. – Това не е да получиш кукла или някаква игра, а добро настроение, радост, приятно изживяване. На теб харесаха ли ти подаръците за Новата година.

– Да, – възторжено възкликна Катя.

Тя се замисли за няколко минути. След половин час се появи отново при баща си.

– Татко да вървим да разваляме елхата, Дядо Мраз всичко ми е подарил.

Малка част от шизофрениците са гении.

Такъв е бил и Джон Форбс Неш- младши. Той е известен американски математик, който е работил в областта на теорията на игрите и диференциална геометрия.

Получава Нобелова награда по икономика през 1994 г.

Става популярен благодарение на филма „Игрите на разума“, който отразява живота му.

Интересното е, че Джон Неш можел да контролира симптомите на заболяването си до някаква степен и се научил да не обръщал внимание на проявленията на болестта си. Първоначално лекарите смятали това за подобрение.

Загинал при автомобилна катастрофа през май 2015 г.