Групата вече беше от източния край на острова. До тях се издигаше скала, висока около  шест метра. Далече пред тях се простираше плажната ивица.

Плажът изглеждаше лесен за дебаркиране. За това тази група мъже бяха оставени тук да охраняват брега. Ламбов се обърна към водача на групата Румен:

– Ти каза за някаква  интересна машина, която използвате за отбрана.

Румен махна с ръка и мъжете отместиха рогозка изплетена от треви и пред тях се откри странно квадратно устройство, намиращо се в скална пещера. То бе разделено на редици от петоъгълни жлебове.

– Включете я,  – заповяда Румен.

Мъжете започнаха да движат напред и назад система от ръчки. Чу се пукащ звук. На около тридесет метра във водата се появи вълнение, малко след това морето завря.

Румен махна отново с ръка и мъжете пуснаха още от устройството, което бе по-навътре в пещерата. Водата пред плажната ивица се развълнува по същия начин, както тази по-навътре.

Ламбов забеляза как рибата бяга, тя скачаше, сякаш искаше да изкачи малък водопад. Две птици се спуснаха след лесната плячка, но не стигнаха до рибите, Ламбов имаше чувството, че се удариха в невидима преграда.

Машината явно излъчваше някакви вибрации, но хората около нея чуваха само пукащо бръмчене, наподобаващо на високоволтови кабели, по които течеше ток.

– Звукови вълни? – попита Ламбов.

– Да, – отговори Румен. – Който и да дойде до този бряг, няма да остане жив.

Ламбов забеляза, че след като спряха машината, птиците и рибите се върнаха в първоначалното си състояние.

– Не е смъртоносно, – забеляза Ламбов.

– Но болката, която са изпитали, ги прави уязвими, – обясни Румен, – а после много лесно стават лесна плячка.

– Звуково оръжие, – каза Ламбов, – не се изненадвам, това се среща и в природата. Делфините използват ехолокация за да зашеметят рибата, преди да я хванат със устата си.

– Воените отдавна работят върху подобни устройства. Целта е да се използват безвредни устройства, за да се контролират тълпи при масови събирания. Така си спестяват сълзотворния газ, – разясни компетентно Румен.

– Проста хармонична вибрация. Звуковите вълни се разпространяват с различна скорост и под различен ъгъл, – започна да разсъждава Ламбов на глас. – После се събират на мястото, където водата завира. Нещо като звуков лъч.

След демонстрацията групата пое навътре към острова, където бе лагерът.

В началото на 20 век на датчани, живеещи в северната част на германската провинция Шлезвиг-Холщайн,  било забранено да издигат датското знаме.

В отговор на това те се опитали да нанесат рисунък на флага върху прасетата, което довело до една нова порода с вертикална бяла ивица, известна като „датски протест“.

През 1968 г. породата се считала за изчезнала, но после отново открили прасета с подобен фенотип.

Днес властите на Шлезвиг-Холщайн насърчават развъждането на тази порода, отбелязвайки културната ѝ ценност.

Холандецът Томи Клейн обича да кара велосипед, но бил много разочарован от състоянието на крайбрежната ивица.
Никой не се заемал да очисти огромното количество насъбрал се боклук. Младежът решил този проблем по свой начин.
Всяка сутрин той се събуждал 30 минути по-рано, за да напълни един чувал с боклук.
Публикувал снимки в Facebook, на които показал състоянието на крайбрежната ивица и как тя се променя, когато събираш по един чувал с боклук  всяка сутрин и получил помощ от 180 човека.
Когато участакът бил очистен, даже една птица си свила гнездо в него.
Нека да вземем пример от този човек! Той е започнал промяната по правилния начин, като е започнал със себе си. Не е чакал някой друг да почисти.
Всички знаем колко боклук има по улиците и парковете, горите и край бреговете на водоемите, те чакат нас да ги почистим. Не се осланяйте на мисълта, че има хора за тази работа.
Именно ти си човекът, който трябва да направи това!

Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.

В списъка на най-необичайни и понякога крайни примери за модерна архитектура Австралия не е на последно място.
За пореден път, архитектите на страната изненадаха публиката чрез изграждане на дом на височина от 40 метра, построен предимно за любителите на „силните“ усещания. Ако вие стоите на моста и гледате право напред, имате чувството, че къщата лети във въздуха.
Австралийската архитектурна фирма F2 Architecture е представила великолепната къща The Pole House, построена на крайбрежната ивица на Fairhaven Beach. Обитателите на дома се възхищават на панорамен изглед към океана, както други, които правят това на височина от 40 метра.
За да влезеш в къщата, трябва да преминеш по тесен мост със стъклени ограждения. Когато си вътре в дома имаш усещане, че постройката „виси“ във въздуха.
Тази къща не е за постоянно пребиваване, а по-скоро за романтична отпуска.
Интериорът е направен в съвременен стил: легло с кралски размери и декоративна камина. Вместо стени от двете страни са сложени стъклени подвижни врати, високи от пода до тавана.
Домът може да се наеме под наем. Но това „удоволствие“ съвсем не е от най-евтините. Цената за една нощ достига 1220 австралийски долара.
The Pole House е една от най-безумните идеи, преставена от австралийските архитекти. Дом издигнат върху отвесен пилон, високо над океана, предизвиква наистиана „силни“ усещания.