Описвайки най-загадъчните места на земята, не можем да не споменем за небе, което изглежда обърнато наопаки. Можем да кажем, че това е естествено огледало, което по площ достига десет хиляди квадратни метра.
В Боливия има пустиня, която много се различава от всички пустини в света.
В какво е нейното превъзходство и по какво се отличава от останалите?
Тази пустиня е необичайно в това, че е събрала множество солени блата. Следователно можем да кажем, че не съдържа пясък, а сол.
Изненадващо е, но тук има и вулкан, който действа. Там растат кактуси и има гейзери.
Тя наистна е голяма по размери
Но когато дойде дъждовния сезон, тя става още по-необикновена.
Докато валят дъждовете, водата не попива в земята. Така се създава гигантско огледало.
Много, които са били там казват, че създава впечатление, все едно небето се е обърнало с главата надолу.

Боби се разхождаше из боровата гора. Оглеждаше земята , наслана с борови иглички. В нея сякаш виждаше майсторските покривки на кака Деша.

Боби измерваше на око високите дървета дървета отгоря  надолу и обратно. Реши да ги преброи, но една скоклива катеричка привлече вниманието му. Тя имаше разкошна рунтава опашка. Подскачаше от клон на клон като пружинка.

Изведнъж се появиха още три. Те сякаш се гонеха и играеха по клоните.

Една от тях внезапно тупна на земята. Тя погледна Боби с живите си любопитни очи и се сви на топка. Когато Боби направи крачка към нея, тя бързо полетя към клона над главата му.

Постоя малко, след това се изкачи по-нагоре. Когато почувства, че вече не е застрашена, замря и започна да наблюдава Николай, застанл зад гърба на Боби.

– Тук е пълно с тях, – засмя се Николай. – Искаш ли да ти я подаря?

И той се прицели в красивото животинче.

– Ще я препарираш и ще си я гледаш вечно, – подхвърли Николай.

Нещо трепна в душата на Боби.

– Недей! Не бива! Какво ти е направила животинката.. Аз обичам животните. Знаеш ли колко изхвърлени животни съм приютил в дома си. Бог е създал животните, за да напомни на човека, че има по-добри същества от него.

Последваха три изстрела и три шишарки тупнаха на поляната.

“ Нима  ще посегне на животинчето, за да го превърне в кожа и вата?“ – помисли си Боби.

Боби погледна приятелят си. В този момент Николай му се струваше чужд и противен.

Тази уникална композиция е създадена от художника Джонатан Борофски. Тя се намира в скулпторния център Нашер в Далас, Тексас.
Първоначално скулптората е била инсталирана в центъра Рокфелер, но след това е преместена на сегашното ѝ място.
Има две копия на път към небесата. Едната е в кампуса на университета Карнеги Мелън в Питсбърг, Пенсилвания, а другата е
в Сеул, Южна Корея.
Предисторията на скулптората също е забележителна.
Според думите на Борофски тя представлява „ознаменуване на човешкия потенциал, показващ кои сме и къде трябва да отидем“.
Когато художникът бил малко момче, баща му разказвал историята за гиганта в небесата, към който трябвало хората да тръгнат, за да са наясно какво трябва да правят на земята.
50-метрова скулптура е отражение на тези истории от детството му.

През 1750 г. Роберт Морис, виден колониален чиновник, видял невероятен сън. В него той бил смъртоносно ранен, когато корабът, който трябвало следващия ден да посети, дал артилерийски салют.
Когато се събудил, той бил шокиран и отказал да се качи на кораба. Успокоявайки госта си, капитана обещал, че никакъв салют няма да има, докато Морис, след посещението си на кораба на стъпи на земя.
Морис се съгласил при такива условия.
След инспекцията на кораба капитана дочакал, докато Морис се оказал в лодката и след това дал заповед да приготвят оръдията за оръдеен поздрав. Но на носа му кацнала муха и той вдигнал ръка, за да я прогони. Моряците взели жеста му като сигнал и стреляли. Части от заряда попаднал върху Морис, който бил отплувал с гребна лодка и се намирал на няколко метра от кораба.
Както се казва, от съдбата си не можеш да избягаш.

Фразата „Нали ти казах“ е в състояние да възпламени и най-спокойния и безразличен човек. Тя е разрушила безброй много семейства и е преобърнала живота на мнозина.
Казвате си: „Какво страшно има в това? Просто напомням, че за пореден път съм права!“
А сега си помислете добре, защо ви е необходимо да бъдете права през цялото време, а освен това постоянно да напомняте на партньора си за станалото?
Спомнете си усещането, емоциите и физическото си сътояние, когато мъжът ви е казал, че ви е предупредил за това….. Спомнихте ли си?
Неприятно, обидно, унизително, сякаш са ви изобличили за нещо страшно. Той е толкова умен и проницателен, а вие така несъобразителна. Вие сама разбирате, че сте сбъркали, но неговите думи ви закопават в земята.
Та той е вашият любим съпруг, партньор и другар. Как се чувства той, когато му показвате грешките направо, грубо в неприятна и унизителна форма? Той също страда!
А вие искате ли да причините страдание на близък човек? И защо? Нали това вече е станало. Казвали сте, предупреждавали сте го, но той го е направил по своя си начин. Самият той осъзнава, че е сбъркал, нали е очевидно. Разберете, той вече се обвинява и упреква за случилото се, защо е нужно „да забивате още пирони в ковчега му“? Това не му е нужно.
Когато казвате на партньора си: „Нали ти казах“ вие се чувствате прави и значими, по-добри от съпруга си, умни и далновидни. Но това не е така. Вие също често грешите и в малките, и в големите неща.
Просто позволете и на себе си и на партньора си да греши. Приемайте грешките си, без гняв, злоба, или злорадство, че вие отново сте се оказали прави. Повярвайте, това никога няма да ви направи щастливи.