Всеки човек тук на земята е зает със своите си работи. Космосът за него се явява далечен и абстрактен, но не и за учените, които го изследват.

За тях, всяко ново откритие е нов етап в разбиране на непознатото, а за всички останали земни обитатели е истинско чудо.

През 2014 г. астрономи откриха първата система от планетни пръстени, които се намирали около астероида Херикло.

Това било съвсем неочаквано за учените. За тях било напълно непонятно как може да се образува пръстен около толкова малък обект.

Когато става дума за средновековните католически църкви, въображение ни рисува готически кули и характерни сводове. Но има и такива църкви, които след като ги посетите се чувствате не на себе си.

Става въпрос за катедралите и параклиси, украсени с човешки останки.
Църква Вси Светии е украсена с 40 000 човешки кости.

Тя се намира в чешкия град Седлец и се смята за един от най-ярките примери за църква, украсена с кости.

През 1278 игуменът Хенрих донесъл земя от Голгота и я разпръснал по близко намиращите се територии. Когато хората чули за това, пожелали да бъдат погребани в тази земя.

С течение на времето мястото за погребения вече не достигало. Тогава останките започнали да ги трупат в гробница, а на освободеното място заравяли нови.

След 250 години, новите собственици на църква семейството Шварценберг наели местен дърворезбар, който я украсил с човешки кости.

Като цяло, за арките, балюстрадите и полилеите са отишли ​​от 40 000 до 70 000 кости.

Седяха един до друг. Това което очакваха ги бе подбудило към размисъл. Васил едва сега погледна момчето пред себе си.

– Кириле, ако знаеше с колко малко здрав разум се управлява светът. Преди всяко бедствие все някой е предупреждавал за него. Но никой от предупреждаващите не е видял добро. Такъв е светът и никой не може да го промени, дори такива невзрачни пешки като теб или едра риба като мен.

– Няма ли да се опитате да ги спрете?

– Не, няма, ти също не можеш. Тук всичко се крепи на търговията, алчността и  вярата, че родът на Патароците са могъщи, и никой не рискува да ги нападне или да не им се подчини. Да изчакваме зад стените, докато ни обсаждат, е неприемливо. Те не могат да ни победят, но ние можем да загубим. Тук можем да издържим сто години обсада, но само след шест месеца ще избухнат бунтове зад стените. Това е войната.

– Аз знам как да се бият с тях.

Васил го погледна остро.

– Какво очакваш? Някой да се съветваме с теб? Всички тези възрастни мъже са се сражавали заедно със Соломон или са обучавани от него, макар че не го обичаха много. Но ти, едно никому неизвестно момче… безлична твар се би с него. Не се и надявай. – Той нетърпеливо махна с ръка и добави: – Трябваше да пощадиш Соломон и да не го убиваш.

– Той щеше ли да го направи за мен?

– Много ясно, че не. Ако го беше пощадил, щеше да си спечелиш добро мнение за себе си, а него да изравниш със земята. Силата е безмилостна към човека, който я притежава, както и към жертвите му. Тях смазва, а него трови. Истината е, че никой не притежава за дълго мощ. Който я има, започва прекалено да се осланя на нея и това го погубва.

Раздразнен от това, че не намираше подходящ отговор, Кирил се обърна да си върви.

– След станалото между вас със Соломон срещу теб се е надигнала силна омраза, – каза Васил. – Помисли за това, което ти казах и ще разбереш.

– Пет пари не давам какво си мислят другите.

– Това си е твой проблем, че не се интересуваш какво си мислят хората за теб. А би трябвало да те интересува.

Човекът и мечтата се сприятелили.

– Хайде да преследваме Синята птица, – казала мечтата.

– Добре, -съгласил се човекът.

В преследването на Синята птица неочаквано стигнали до дълбока бездна. Човекът се уплашил.

– Ще падна в бездната ….. искам да се върна обратно! – завикал той.

Мечтата се разтревожила:

– Не мисли, че ще паднеш, мисли за Синята птица!

– Но аз падам ….

– Дръж се за мен!

В един миг човекът трябвало да реши:

Да продължи да се отчайва или да се хване за мечтата и да лети по-нататък.

Да прескочи бездната или да живее без да откъсва краката си от земята.

Красимир вече не се засягаше, както преди. Беше усетил, че чувствата ѝ към него вече са много по-топли.

Невена му се извини:

– Прибързах, креснах ти пред да знам, че това, което си направил е много добро. Отнесох се много грубо към теб

– Не, ти не можещ да бъдеш груба. Съжалявам, че се обиждам и дразня толкова лесно. Наско не веднъж ми е казвал, че съм обикновен грубиян и трябва да внимавам, когато съм в компанията особено на момичета.

– Нима ти го е казал? – разсмя се Невена..

– Той никога не щади нежната ми душа

-А ти имаш ли такава изобщо? – заяде се Невена.

– Не знам. Мислиш ли, че е добре да имам такава?

– Би било прекрасно, – каза напълно сериозно Невена.

– Тогава ще се опитам… само че не знам как. Можеш ли да ми казваш, когато се държа грубо и жестоко?

– Не бих посмяла – каза Невена и заби поглед в земята.

Красимир се разсмя малко пресилено.

– Знам, всички си мислят, че съм неприятен, коравосърдечен, див и враждебно настроен към всеки, но не бих убил някого само защото ми е казал, че съм груб, недодялан и неучтив..

– Ти си много повече – възкликна Невена.

– Но си оставам грубиян, – тъжно наведе глава Красимир.

– Ето пак се засегна.

– Забеляза ли?  – наблегна Красимир. – Направи ми забележка и не те убих … , а занапред ще се старая още повече.

Невена се усмихна. Красимир се разсмя и без да знае направи още една стъпка напред към смутеното ѝ сърце