Дълго време Лидия се опитваше да убеди съседката си да отиде с нея на църква. И всеки път удряше на камък.

– Защо да ходя на църква? – питаше съседката ѝ Невена. – Имам си всичко в живота. Е, когато се освободя или може би когато се пенсионирам,… ще отида някой ден.

Лидия много съжаляваше за отказите ѝ.

Невена беше прекрасен човек, добра и отзивчива. Работеше на две места, но за себе се харчеше само за най-необходимото. Всичко даваше на децата и внуците си, на тези който живеят много по-зле от нея, многочислени далечни роднини, съседи. Не подминаваше беден човек на улицата. Споделяше всичко с чужди съвсем непознати хора.

Но Невена нямаше желание да престъпи прага на църквата, за да се спаси.

Лидия много пъти ѝ обясняваше, че това е важно, опитваше се да ѝ даде духовни книги, да прочете за Исус Христос и какво е направил Той за хората. Молеше се за нея, но усилията ѝ бяха напразни.

Един ден Невена сподели с Лидия:

– Да знаеш само колко много обичам внуците си. Всяка седмица с нетърпение очаквам да ги види. Намирам си някакъв предлог и понякога сама отивам при тях. Истината е, че всеки път за мен това става все по-трудно, след година едва ще мога да се добирам до тях.

– Ами ако внуците ти не ги доведат тази събота? – попита Лидия.

– О, – размаха ръце Невена, – веднъж зетя и дъщерята заедно с децата отидоха на почивка за две седмици, едва дочаках завръщането им.

– А ако заминат на работа в чужбина, да кажем за година, две?

– Няма да мога да го преживея! Ще умра от мъка! – призна Невена.

– И аз се чувствам така, – каза Лидия. – Страхувам се от мисълта, че във вечността ще бъда без Бога. И там, след живота ми на земята, не ми се иска да бъда без Него….Ще бъде такава мъка, каквато тук човек не може да си представя дори.

И Лидия си тръгна.

Странно, но днес Невена дълго гледа след нея замислено. Тя вече не се вълнуваше и не се радваше на внуците си, които весело играеха на пясъка в градината.

Нещо се бе пробудило в нея … и тя закопня за Този, Който бе отхвърляла толкова много пъти.

Когато видим хлебарка изтръпваме и сме готови да я убием. А какво ще стане ако всички хлебарки унищожим с един замах? Нужни ли са изобщо тези гадини?

Експерти от Университета на Тексас в САЩ, са обяснили, че при внезапното изчезване на 5000 до 10 000 вида хлебарки на Земята ще има много по-сериозни последици, отколкото от един мръсен апартамент.

В света, насекоми са важен източник на храна за птици и насекомоядните бозайници като мишки и плъхове. Даже хора в някои части на света се хранят с тях.  Разбира се, нито едно от тези животни не разчита само на хлебарките, като източник на храна и хлебарките няма да умират, но техният брой значително ще намалее.

Но има и видове, като паразитните оси, които паразитират на яйцата на хлебарките. Те са напълно зависими от хлебарки и могат да изчезнат.

Дори да игнорираме по-горе казаното, изчезването на хлебарките ще наруши много важен за всички нас процес, наречен кръговрат на азота.

Повечето хлебарки се хранят с гниеща органична материя, така те улавя много азот в себе си. Консумиралите хлебарки освобождават азот с изпражнения, които попадат върху почвата и се използват от растенията.

С други думи, изчезването на хлебарките ще има много по-голямо въздействие върху благополучието на горите и косвено върху всички видове, които живеят там.

Всичко това за пореден път доказва, че всеки незабележим и малък представител на планетата Земя играе важна роля във веригата на живота и ние не можем да минем без хлебарките.

Именно хлебарките заедно със скорпиони са оцелели при ядрените опити.

На остров Ява в Индийския океан се намира така наречената „Долина на смъртта“. Тя е получила такова мрачно име заради отделящия се от нея въглероден диоксид.

Животни, които минават през тази долина, се задъхват, падат и умират. Тя цялата е осеяна с костите им.

Човек, може спокойно да мине през нея, тъй като въглеродния диоксид се движи по-ниско от дихателните органи на хората. Но горко на този, който легне или седне в тази долина.

Около Неапол в Италия има малка пещера, която поразява по същия начин като „Долината на смъртта“. В нея на малко повече от половин метър от земята се носи въглероден диоксид.

Светът, в който живеем, представлява „Долина на смъртта“. В него гинат милиони хора. Но християните, които дишат прочистения въздух, резултат от Божията любов, се движат безопасно в него.

Тези, които решат да си отдъхнат и се отпуснат в вонящата му атмосфера, трудно стават отново живи. Много от тях загиват в греха.

Вдигнете главите си към Господа и дишайте дълбоко в атмосферата на Святия Дух, защото само там ще намерите живот.

Henninger Turm или кулата на Henninger е един от многото известни архитектурни обекти в немския град Франкфурт.

Съоръжението е построено по проект на архитектът Карл Лизер през 1961 г.

Главната цел на това здание е съхраняване на зърното за пивоварните на Henninger. Височината на силозите е 119 метра, което е еквивалентно на 33 етажна сграда.

Съоръжението е побирало 16 хиляди тона ечемик. Всички тези цифри правят кулата на Henninger най-високото хранилище за насипни продукти.

До 1974 г. Henninger Turm е била най-високата сграда в Франкфурт. Освен това, кулата е била единственото в света хранилище на зърно с въртящ се ресторант на върха.

Обяснението за съществуването на такова ненормално съоръжение е просто. Собствениците нямали достатъчно земя, за да изградят традиционен хамбар.

През 2013 г. кулата е разрушена. На нейно място се планира да се изгради 140-метрова сграда с ресторанта на горния етаж.

Гепардите са известни с огромната си скорост при бягане. Например, той бяга два пъти по-бързо от хрътката, въпреки  че и двете животни използват една и съща техника.

Изследователи от университета в Лондон се опитали да разберат експериментално причината чрез сравняване на физическите параметри на тичащ гепард и хрътка.

За да направят това, те са използвали видео камера, която снимла до 1000 кадъра в секунда, както и специални сензори, които били поставени в земята по протежение на маршрута на движението на животните.

Въпреки, че мускулите на гепардите и куче работят еднакво и животните имат един и същ стил, при гепардът трябва да бъдат взети предвид такива параметри като съотношението на честотата на крачка и дължината на скока. Т.е. при една и съща скорост той тича с малка честота на крачката в сравнение с кучето. Ако е необходимо гепарда може да увеличи тази скорост един път и половина.

Втората особеност на гепарда, която го прави най-добрия бегач, е умението му да разпределя теглото си по време на бягане. При голяма скорост 70 % от теглото на тялото на гепарда е поверено на задните крака, а при кучетата само 62 %. При по-големият пренос на теглото назад се предотвратява подхлъзване и възможност за преобръщане при впускане напред.

И накрая, при гепарда по време на бягане всеки крак се задържа по-дълго на земята, което снижава голямото натоварване на крайниците.

Зоолозите са забелязали, че затворените гепардите отстъпват по скорост на тези, които са на свобода. Това се дължи на факта, че тези животни нямат мотивация да ускорят максимално скоростта си.