Японски инженери са разработили устройство, което със сигурност ще ви помогне. Новото устройство за потискане на говоренето е направено под формата на картечница. То е пълно с говорители и микрофони, както и специалните трансмитери за насочен звук.
Идеята на устройството е съвсем проста. Всеки знае, че човек не може да говори ако думите му се повтарят със закъснение от една секунда. Супербързото ехо може да обърка мислите на всеки. Устройството съдържа редица говорители и микрофон, които правят точно това, повтарят в ухото на оратора думите му със закъснение от 0,2 секунди.
Преимуществото на устройството е в това, че звукът може да бъде насочен в тесни граници и от определено разстояние. За това устройството не е нужно да се поставя до ухото на говорещия.
Японските разработчици казват, че новият продукт може да „унищожи“ непрекъснатото говорене, без да причинява физическа вреда на лицето. Това устройство помага, както при спонтанна реч, така и при четене на дълъг текст.
За сега не се споменава къде точно ще бъде приложението на тази новост, но тя може да се постави в библиотеки, интернет кафенета, гари, университетски лекционни зали и други обществени места, когато не всички искате да слушат двойка бъбривци, събрали се на едно място.

Американски учени с помощта на специална компютърна програма, могли да възстановят чутите, от участниците на експеримента, думи по електроенцефалограмата на мозъка.
За теоретична основа на експеримента е послужило по-рано направено откритие. Според него при „въображение“ на някои думи се активират определени участъци от главния мозък, както и при самото им произнасяне.
В изследването са участвали 15 доброволци, на които били поставени електроди. Дали им да прослушат пет десетминутни диалога. При това се регистрирали пристигащите на електродите импулси. Съпоставяйки ги със съдържанието на диалозите, изследователите подготвили две схеми за преобразуването на мозъчната активност във звук. След това дали на пациент да прослуша някоя дума и най-добрата схема „възпроизвела достатъчно реалистичен звук, така че учените да познаят отначало зададената дума“.
Този механизъм в бъдеще ще даде възможност да се „разшифроват“ мислите на хора неможещи да говорят.

Веднъж един ученик се оплакал на учителя си:
– Аз съм толкова лош, толкова лош…
– Ти не си лош, но трябва да се промениш.
– Как така? Ако не съм лош, защо трябва да се променям? Какво, лош ли да стана?
– Не, – засмял се в отговор учителя, – защо лош…. Добре сега ще ти покажа.
Той дал на ученика си една флейта и го помолил да посвири на нея. Ученикът не можел да свири на този инструмент, но се опитал, като закрил няколко отвора и духнал, но флейтата издала неприятен звук.
– Видя ли, каква музика се получи при теб, – казал учителят. – Но ако тренираш няколко години, то музиката ти ще бъде съвсем друга. Какво ще се измени? Външно всичко ще изглежда по старому, ти ще свириш, твоите пръсти ще се движат по флейтата, твоя дъх ще прониква в инструмента, но музиката ще бъде съвсем друга, тя ще успокоява, ще лекува и ще въздига душата.
Така е и в живота. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. Може да ти изглежда лошо или ужасно, защото ти още не умееш да извлечеш от своето сърце прекрасната музика на душата си.
Когато се научиш да се вслушаш, да управляваш мислите, чувствата и волята си, тогава всеки инструмент в твоите ръце ще престане да бъде лош и непослушен. И всичко, което правиш ще бъде прекрасно и добро. Тогава ще разбереш, че недостатъците, са добродетелите, които ти още не си усвоил.

Грамофоните плочи отдавна са изпяли песента си. Само някои от тях са имали щастие да попаднат в колекцията на любителите на музиката, но повечето са захвърлени накъде по таваните на къщите и апартаментите.Те са надраскани и оръфани, качеството на звука изобщо не може да се сравнява със съвремената звукова техника, а репертоара им малко хора би развълнувал днес.

Оказва се, че на грамофоните плочи може да се даде втори живот. Те са отличен материал за еко-творчество.

Навярно сте чули за музиканта Мат Гласмайер, който със 350 грамофони плочи покри къщата си, вместо с керемиди. Има и други приложения на този отдавна забравен материал.

Естонският дизайнер от грамофонни плочи е направил оригинални циферблати. Всеки часовник е уникален и има само един екземпляр от него. Те са направени чрез лазерно изрязване. На тях са изобразени пейзажи, хора, животни и разпознаваеми известни съоръжения.

Чанти от грамофонни плочи, това е още една възможност да кажете на света за своите музикални вкусове и „зелената“ си философия.

Плочите са добър материал за изработване на декоративни чинии, вази, саксии, хранилка за птици, моливодържател….Тези неща можете да направите със ръцете си, като нагреете плочите, докато омекнат и станат податливи на деформация.

За целта загрейте фурната до 200-250 градуса, плочата се поставя върху метална купа. След 10-15 минути материала е готов за работа. Не забравяйте да сложите дебели платнени ръкавици. Когато шедьовърът изстине, може да го украсите с различни бои.

А искате ли уникален светилник от грамофонни плочи. Швейцарецът Бьорн е разрязал носителя на музиката по спирала, а след това полученият абажур е закрепил към цокъла. Освен това в средата на плочата майсторът е изрязал «Vinyl», което се отразява на тавана, след като се светне осветлението. Стилната лампа, въпреки нелепата си цена, оживява всеки интериор и изпуска неочакван аромат.

Хубавото на този вид материал е, че освен огъването, той може лесно да се реже, пробива и закрепва с болтове. Малко повече въображение и старите неща, ще се превърнат в гривни и бижута, обложки за музикални тетрадки и албуми, държатели за салфетки, писма и вестници.

Към плочите могат да се прилепят всякакви материали, да се декорират с кожа, стъкло, картон, дървена кора, мъниста, панделки, сухи цветя и мъх.

Можете да ги използвате за рамки, в които можете да вмъкнете фотографии, картини или красиво изписан етикет.

Накратко, не бързайте да изхвърляте „наследството от миналото“, все за нещо ще могат да се пригодят.

Представители на един от двата нови вида жаби открити наскоро на остров Нова Гвинея, са най-малките гръбначни животни, известени на науката. Размера на представителите от вида Paedophryne amanuensis не надминава 7,7 милиметра. Това е 0,3 мм по-малко от предишните притежатели на рекорда – риба Paedocypris progenetica.

Жабите е открил студентът от Университета в Луизиана Эрик Ритмейер. Според кураторът по херпетология на природонаучния музей към университета Крис Остин, откриването на новите видове е било трудно по две причини: първо, жабите имат много малки размери, и второ, призива на мъжкаря прилича по-скоро на звук издаван от насекоми.

Нова Гвинея е най-големият тропически остров в света и втори по големина след Гренландия. Той се различава с голямо биологично разнообразие, там често са откривани неизвестни за науката животни.