Веднъж един човек вървял през гората и чул звук от брадва. Той тръгнал по посока на звука и скоро видял един дървар.

Мъжът приближил и забелязал, че брадвата на дърваря е съвсем тъпа и работата му вървяла съвсем бавно.

– Уважаеми, дърварю, погледнете брадвата си, – казал  мъжът, – тя съвсем  се е затъпила. По-добре спрете и я наточете.

– Нямам време да я точа, трябва да сека, – нервно отговорил дърварят. – Виж, колко още дървета ме чакат.

И дърварят продължил своето изтощително занимание.

Познато нали?

Когато станах майка приех множество задължения, искайки да бъда идеална майка, съпруга, стопанка, …. А вечерно време едва се влачех и се свличах на леглото изтощена. Чувствах се като хамстер на постоянно въртящо се колело или като непрекъснато пришпорван кон.

Ако това състояние ви е познато, време е да направите пауза и „да заточите брадвата“.

През лятото на 2016 г. британският студент Ли Пенг създал шлем с помощта, на който всеки млад човек може да се почувства като старец с деменция.

Този шлем е направен от полупрозрачна матова пластмаса, пропускаща светлина. Вътре в него има екран, слушалки и устройство, което заглушава звуците наоколо.

На екрана човек вижда картина, която преди това преминава през компютърна обработка. Всичко наоколо се разлива и губи първоначалната си форма, даже и познат човек не може да се познае.

Звуците също се изменят. Този, който е надянал шлема, чува не това, което говорят тези около него, в същото време не е възможно да се каже едно ясно изречение.

Създавайки този шлем Ли Пенг е искал да покаже на младите хора, какво мъчение е деменцията.

Направил така, че неговите връстници се замислили за пенсионерите и започнали да се отнасят към тях със състрадание, а не с ирония.

В края на 90-те години, живеещите на яхти в Калифорния, започнали да чуват странен тътен от морската вода, шум наподобяващ канализационни помпи.

Някои американци възприели този звук като военен експеримент, други като действия на извънземни.

Оказало се, че дразнещия шум идва от вид риби. На биолозите им се е удала възможността да разкрият механизма на издаване  на подобни звуци.

Тези риби пеят, когато изработват хормона мелатонин, който при хората участва в механизма на съня.

Самците строят „гнезда“ край бреговете на морето и с такива нощни песни привличат женските през нощта. Шумът, който създават тези риби, контролира циркадните ритми на сън и бодърстване. Когато е светло, рибите престават „да пеят“.

Изследователите въвели в рибите нещо, което заменя мелатонина и морските обитатели продължили бръмченето си по всяко време на деня.

Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.

Ще кажете, нищо ново, за това се говореше само във фантастичните романи и филми. Не, че не са правени изследвания в тази насока, но все пак има развитие в това направление.

Руски зоолози от Карадатския резерват в Крим са изяснили факта, че делфините могат да разговарят помежду си като хората. Изследователите смятат, че в бъдеще хората ще могат да общуват с морските бозайници.

Делфините са способни да издават кратък, рязък звук или шум подобен на изсвирване. Така те разказват на близките си за своето самочувствие или местоположение.

Освен това, учените са демонстрирали как морските бозайници, комбинират сигнали и променят тяхната продължителност и честота, образувайки аналози на думи, чрез които съставят изречения.

Зоолозите забелязали, че два черноморски афалина Яша и Яна, морски бозайници от семейство Делфинови с къса муцуна и черна елипсовидна ивица около очите, които живеят в басейн, общуват помежду си чрез комбинации от сигнали. Те представляват фонеми или цели думи.

Делфините излъчват поредица кратки и резки звуци, и не се прекъсват един друг. Според изследователите езикът на животните притежава особености, присъщи на човека.

Яша и Яна са в състояние да изградят изречения от пет думи, но зоолозите все още не разбират техния смисъл. Според изследователите, допълнителни изследвания могат да помогнат за прекъсне на езиковата бариера между хората и делфините. За да се направи това, трябва да се създаде специално устройство, което може да възпроизвежда сигналите на морски бозайници.